Оскар за смъртоносна роля [bg]

През един от тези дни Наталия Соколова, бившата Танина секретарка, излизаше от агенция „Петата власт“ в шест и половина вечерта. С внимателно обмислен грим, с най-елегантен костюм, с новички обувки — толкова нови, че направо скърцат — тя се канеше да се поразходи по „Тверска“. Първо ще мине през магазините, после ще изпие един коктейл някъде в кафене навън, а после… после ще видим, както се случи… (Наталия изобщо не се и съмняваше, че на нея, млада, красива и шикозно облечена, все нещо хубаво ще й се случи.)

Тя с летяща стъпка се носеше към „Тверска“, когато към нея се приближи непознат, дебел, възрастен мъж.

— Вие сте Наташа Соколова — каза той утвърдително, като се усмихваше сърдечно.

— Да — отвърна тя учудена, — но аз не ви познавам.

— Макс ме помоли да ви предам нещо.

— Макс?

— Да, Максим Мезенцев.

— И какво?

— Знаете ли, не е удобно на улицата — каза шишкото, излъчвайки добродушие. — Може би да влезем в някое заведение? Да изпием по чаша кафе — и веднага добави: — Аз черпя.

Седенето в заведение с мил дебеланко не предвещаваше никаква опасност и Наталия сви рамене:

— Айде! — И веднага се поправи: — В смисъл — да вървим.

Пък и заведението се оказа почти на две крачки — тихо и не скъпо. Наташа отдавна мислеше да го проучи, но все нямаше повод.

Те влязоха вътре и седнаха до прозореца. На Наталия не й хареса много, че шишкото седна не срещу нея, а до нея, като с тялото си й преграждаше пътя към отстъпление. Е, нищо де. Ако нещо стане, тя веднага ще го постави на мястото му.

Наталия обиколи с поглед помещението. В заведението нямаше никой, ако не се смятат двамата доста наквасени мъже, които пиеха водка и замезваха с шашлици.

Валерий Петрович (а това естествено беше той) поръча на сервитьорката две кафета.

— Може би искате още нещо? — грейнал в усмивка попита той Наташка.

— Не, благодаря — малко хладно отказа тя и мина на въпроса: — Та какво иска да ми предаде Макс?

— Вашият любовник Макс — изведнъж натъртено и с тежест (и затова плашещо) произнесе полковникът — си призна всичко!

Наталия в първия момент даже не разбра за какво става дума, а полковникът добави:

— Той разказа, как вие по негова молба се откраднали от сейфа на компанията секретен документ!

Когато смисълът на тези думи стигна до съзнанието на Наташка, отначало я обля гореща, а после студена вълна, а след това, вече не бе в състояние да се владее. Тя прошепна:

— Не разбирам за какво говорите…

— Прекрасно разбирате всичко, Наташенка!

Сервитьорката сложи пред тях чаши с еспресо и се отдалечи, като се чудеше какво става. Ако тоя дебелия сваля момичето, тогава защо се ограничиха с едно кафе? А може би това е баща, който се кара на непослушната си дъщеря? Ето я, горката, побледня и едва не ревна.