Оскар за смъртоносна роля [bg]

Полковникът прехвърли страницата през масата към Птушко. Онзи намръщен се вгледа в нея. След това каза:

— Снимката на момичето е фалшива. Съвсем ясно е, че е постановка.

— Никой не го отрича — хладнокръвно каза Ходасевич. — Но това е подробност. Не в снимката е цялата работа.

— А в какво?

— Прочети… — сви рамене полковникът.

На вестникарската страница наистина имаше какво да се прочете и види. Подзаглавието се набиваше в очи: „Продуцентът Птушко заради ефектно шоу превърна живота на едно момиче в ад.“ Отдолу вървеше текстът. Полковник Ходасевич го помнеше почти наизуст. Там ясно и простичко се разказваше историята на Татяна. От трето лице, делнично и спокойно, се излагаха перипетиите, станали в живота на обикновената московчанка Таня С. — за уволнението от работа, за следенето, за нагласената авария по пътя, за побоя в мазето… По-нататък ставаше дума за скритите камери, монтирани в жилището на момичето, в апартаментите на роднини и даже в болничната стая. Поместена бе снимка на една от видеокамерите. Доказателствена база на текста бяха признанията на оператора Трофимов и на наркомана Виктор Воронцов. Първият разказваше как са го наели, за да следи момичето и да контролира видеоматериала, сниман с нея в „главната роля“. Вторият, наркоманът, казваше, че неизвестни хора са го накарали да скочи под колелата на Танината тойота. Платили са му хиляда долара веднага и са му дали обещание за още две хиляди по-късно. И двете признания бяха написани собственоръчно и във вестника за по-голям ефект бяха поместени и ксерокопията им, а до тях ръкописният текст бе дублиран с дебел печатарски шрифт. А най-важното беше, че в статията се говореше, че по сведения на източници от обкръжението на „олигарха–телевизионер“, цялата операция е замислена и реализирана от самия Птушко.