Сенки в снега [bg]

Стратегията бе известен елемент от историята на Канада. Католическата църква и политиците поколения наред окуражавали френскоезичните квебекчани да раждат много деца, за да населят огромната територия и да изместят по-целомъдрените англичани.

Но в крайна сметка не размерът на френската популация довършил англичаните, а тяхното собствено високомерие. Отказвали да споделят власт, богатство и влияние с френскоезичното мнозинство.

Може и да нямаха път за отстъпление, но сами бяха създали бездната отвъд ръба на скалата и настъпващия враг.

— Ако англоезичната общност иска да оцелее — продължи Хенкок, — ще трябва да направи някои жертви. Да предприеме действия. Да се приспособи.

Младият мъж замълча и сведе поглед към книгата, която стискаше в ръка.

— Да коригира курса? — попита Гамаш, след като проследи погледа на събеседника си. — В момента към открити води ли са се насочили? Опитват първо по привидно лесния начин?

Том Хенкок се вгледа в очите на инспектора и напрежението сякаш се стопи. Пасторът дори се засмя тихо.

— Touché98. Предполагам, че всички постъпваме така. Смятам, че хората виждат в мен един мускулест младеж. Дори ослепителен красавец. — Крадешком погледна развеселения си събеседник. — Но истината е, че въобще не съм силен. Всеки ден ме е страх. Затова участвам в състезанието по гребане. Вярно е, че е нелепо, бъхтим се да пресечем с кану полузамръзнала река при температура минус трийсет градуса. Знаете ли защо го правя? — Гамаш поклати глава и по-младият мъж продължи: — За да си кажат хората, че съм силен. — Свещеникът сведе очи и гласът му потрепна. — Въобще не съм силен. Не и в нещата, които имат значение. Истината е, че предпочитам да се потя и да бутам кану през лед и сняг, вместо да остана насаме с болен, умиращ енориаш. Ужасява ме тази мисъл.

Детективът се наведе и промълви с глас, приглушен като светлината:

— Какво ви плаши в нея?

— Че няма да намеря точните думи, че ще разочаровам човека. Че няма да оправдая очакванията.

„Ще те намеря. Няма да позволя да ти се случи нещо.“

„Да, сър. Вярвам ви.“

Двамата мъже се взираха някъде отвъд, всеки потънал в собствените си мисли.

— Съмнение — произнесе Гамаш накрая и думата сякаш изпълни огромното празно пространство около тях. Инспекторът бе вперил поглед право напред, където виждаше затворена врата. Грешната врата.

Том Хенкок наблюдаваше събеседника си и го остави да помълчи известно време, преди да отвърне:

— Съмнението е естествена реакция, господин главен инспектор. То може да ни направи по-силни.

— А веднъж счупеното вече е по-здраво? — попита Гамаш с усмивка.

— Дано да е така, разчитам на това — отговори преподобният.

Детективът кимна замислено.

— И все пак продължавате да прекарвате време с енориаши, които са болни или на смъртно легло. Правите го всеки ден. Не сте избягали.

— Нямам избор. Трябва да държа курс към леденото поле, а не към открити води, ако искам да стигна до целта. Вие също.