Сенки в снега [bg]

— Да, няколко, но повечето са също толкова странни. Когато пристигнах тук, в началото разглеждах само сборници със стари проповеди, като се надявах, че моите енориаши ще се впечатлят. Никой обаче не забелязваше, затова спрях. — Младият мъж се засмя. — Но пък това е доста полезно. Пълно е със стратегии за пресичане на реката през зимата.

— За състезанието с канута в леда? Сигурно можете да запълвате свободното си време с нещо по-лесно.

— Шегувате ли се? Гребането през замръзнала река е фасулска работа в сравнение с това, което ми се налага да правя ежедневно.

Както седеше на твърдата дървена пейка, Гамаш се извърна с цяло тяло към Том Хенкок.

— Толкова ли е трудно наистина?

Младият свещеник отвърна мрачно:

— Понякога.

— Чували ли сте за отец Шиники?

Том Хенкок помисли няколко секунди, после поклати глава.

— Кой е той?

— Живял е преди повече от сто години. Известен католически свещеник, който напуснал Църквата и се присъединил към презвитерианците.

— Наистина ли? Шиники? — Хенкок отново потъна в размисъл, но пак поклати глава. — Съжалявам. Вероятно се очаква да знам кой е, но не съм тукашен.

— Не се тревожете, малко хора са го чували. Самият аз не бях доскоро.

— Има ли отношение към случая?

— Не виждам връзка, но името му се появи в дневника на Огюстен Рено. Изглежда, археологът е купил няколко книги, принадлежали на Шиники, по време на разпродажбата на ЛИД.

Преподобният мистър Хенкок се намръщи.

— Заради тази разпродажба ще си патим още дълго.

— Вие подкрепяхте ли я?

— Изглеждаше като очевидно решение. Мястото тънеше в хаос и разруха, идеята бе да жертваме няколко непотребни книги, за да спасим много повече. Трябваше да е лесно.

Гамаш кимна.

Често уравнението бе точно такова — жертвай неколцина, спаси много. На пръв поглед изглеждаше толкова просто и ясно. Само че на пръв поглед човек можеше да придобие обща представа за ситуацията, но да пропусне важни подробности. Не всичко се забелязваше от пръв поглед.

— Изненадахте ли се от съпротивата? — попита инспекторът.

Том Хенкок помълча, преди да отвърне:

— По-скоро бях разочарован, отколкото изненадан. Английската общност се топи, но няма защо да изчезва съвсем. В момента е на ръба. Може везните да се наклонят в едната или в другата посока. Точно сега е жизненоважно да се съхранят институциите. Те са котвите на нашето общество. — Поколеба се за миг, явно недоволен от използваните думи. — Не, не котвите. Пристанищата. Местата, където хората отиват, за да се почувстват в безопасност.

„В безопасност“ — повтори си наум Гамаш. Колко първична и мощна бе тази потребност. Какво ли не биха сторили хората, за да опазят своя пристан? Същото, което са правили векове наред. Това, което французите са направили, за да спасят Квебек, а англичаните — за да го превземат. Това, което държавите правят, за да защитят своите граници, а отделните хора — домовете си.