Сенки в снега [bg]

Каква беше връзката между отлъчения свещеник Шиники и любителя археолог Огюстен Рено? Инспекторът бе вперил поглед в развълнувано подчертаните думи в дневника на Рено, удивителните знаци, оградените имена на четиримата мъже. Шин, Дж. Д., Патрик, О’Мара. Мастилените кръгове бяха толкова настойчиви, че писалката почти бе скъсала хартията. А под този запис стояха каталожните номера.

9-8499

9-8572

Почти със сигурност тези номера се отнасяха за книги, продадени от Литературно-историческото дружество — част от партидата, дарена от икономката на Шиники и престояла в кашони в мазето повече от век.

Огюстен Рено бе купил изданията от търговеца на употребявани книги Ален Дусе. На два пъти. Първо през лятото, след това още един кашон преди няколко седмици.

Какво е пишело в тези книги?

Какво е притежавал Шиники, което толкова е развълнувало Огюстен Рено?

Гамаш отпи от горещия шоколад.

Навярно е имало нещо общо с Шамплен, въпреки че свещеникът не е проявявал интерес към основателя на Квебек.

Шин, Патрик, О’Мара, Дж. Д. 18 и нещо.

Ако Шиники е бил на деветдесет, когато е починал през 1899 година, значи е бил роден през 1809. Дали числото беше 1809? Или 1899? Може би. Но докъде водеше това?

Доникъде.

Детективът присви очи.

Погледна отблизо числото 1809, сетне рязко затвори бележника, изгълта на един дъх напитката, остави пари на масата и с Хенри бързо излязоха в студения ден. Гамаш вземаше разстоянието с широки крачки и базиликата растеше пред погледа му, докато се приближаваше към нея.

Спря се на ъгъла и застина в своя свят, където снегът и режещият мраз не можеха да го докоснат. Свят, където Шамплен бе починал и погребан наскоро, а след това тялото му бе преместено и повторно погребано.

Свят на улики, пръснати из вековете, заровени като трупа на мъртвец.

Обърна се и с бърза крачка се запъти нагоре по „Жарден“. Спря пред красивата старинна порта с номер от ковано желязо.

1809.

Почука и зачака. Сега вече усещаше студа, а Хенри се притискаше до крака му в търсене на топлина и утеха. Гамаш тъкмо се готвеше да си тръгне, когато вратата първо леко се открехна, а след това се отвори напълно.

— Entrez101 — покани ги Шон Патрик и отстъпи, за да направи път на хапещия вятър, който нахлу в дома му.

— Съжалявам, че отново ви безпокоя, мосю Патрик — започна главният инспектор, докато стояха в тъмното и тясно фоайе, — но имам няколко въпроса. Може ли? — Детективът посочи с жест към вътрешността на къщата.

— Добре — отвърна Патрик и неохотно поведе госта си. — Накъде?

— Дневната, ако обичате.

Озоваха се в познатото помещение, обградени от строгите погледи на предците от рода Патрик.

— Това са вашите прабаба и прадядо, ако не греша? — Гамаш имаше предвид двойката, застанала за снимка пред същия този дом. Старата фотография бе чудесна: двама души в жълтеникави тонове, със сериозни изражения, облечени в най-официалните си дрехи.

— Те са. Снимали са се в годината, когато са купили къщата.