Сенки в снега [bg]

— Нещата стояли по-различно по онова време — обясни колегата й. — Лекарите имали нужда от трупове за дисекция. Често срещана практика било да се сдобиват с тях от гробовете на бедняците.

— Но едва ли е било често срещана практика самите лекари да ги изкопават — отбеляза Гамаш, а Елизабет тихичко се засмя.

Мистър Блейк млъкна за момент.

— Вероятно сте прав — съгласи се, — но все пак никога не е ставало дума за лична облага. Не е продавал телата, а ги е използвал, за да обучава студентите си. Повечето от тях са постигнали отлични резултати в кариерата си и са били уважавани специалисти.

— Значи са го хванали? — обърна се Емил към Елизабет.

— Допуснал грешка. Изкопал трупа на виден гражданин и един от студентите разпознал мъртвеца.

Всички направиха гримаси.

— Затова Дъглас избягал в Квебек, така ли? — попита Гамаш.

— Започнал да преподава тук — отвърна мистър Блейк. — Също така отворил психиатрична болница в покрайнините на града. Както разбирате, действал е с размах и новаторство. По негово време оставяли душевноболните да гният до края на живота си на места, които били по-ужасни от затворите.

— Лудницата — вметна Елизабет.

Възрастният джентълмен кимна и продължи:

— Хората смятали Джеймс Дъглас за доста странна птица, защото неговото убеждение било, че трябва да се отнасяме с уважение към душевноболните. В неговата болница помагали на стотици, може би дори на хиляди пациенти, които били нежелани другаде.

— Явно е бил изключителен човек — отбеляза Емил.

— Всъщност според повечето му съвременници е бил ужасен, вироглав и арогантен мъж — заяви мистър Блейк. — Невъзможен. Освен когато си имал работа с бедните и онеправданите. Странно, нали?

Гамаш кимна. Точно това правеше работата на разследващия толкова интересна и същевременно толкова трудна. Как бе възможно един и същи човек да е едновременно сърдечен и жесток, грижовен и ужасен? Разплитането на загадката около всяко убийство бе свързано по-скоро с изучаване на хората, отколкото на доказателствата. Хората, които бяха противоречиви и противоречащи си и често дори не познаваха себе си.

— А къде е мястото на мумиите? — попита Емил.

— Ами, явно докторът продължил да си набавя трупове от гробищата в Квебек и околностите — отговори му Елизабет. — Отново само с образователна цел. Внимавал е да не изкопае министър-председателя или някой от архиепископите, но увлечението му по телата на мъртъвците като че ли се разширило извън пределите на обучението.

— Просто е бил любознателен — намеси се мистър Блейк с леко оправдателна нотка в гласа.

— Вярно е — съгласи се Елизабет. — Доктор Дъглас отишъл на почивка в Египет и си донесъл оттам две мумии. Съхранявал ги в дома си, а в тази зала, където сме в момента, изнасял лекции, като ги използвал за нагледно помагало. Подпирал ги на ей онази стена — махна към дъното на помещението.

— Е — започна Гамаш бавно, като се опитваше да си представи сцената, — много хора са осквернявали гробове по онова време. Осквернявали може би е твърде силна дума — вметна бързо, за да успокои надигналото се в мистър Блейк негодувание. — Тогава са били открити множество гробници. На фараона Тутанкамон, на Нефертити — с това се изчерпваха познанията му по египтология — и… други.