Самотна пеперуда [bg]

— Искаш да кажеш, че с Хена сте имали връзка?

— Да, нещо като връзка. Хена не беше лесбийка, по-скоро експериментираше или както там се казва.

— Колко дълго се срещахте?

— Когато тя ме напусна, се срещахме от една седмица. След това аз отидох един уикенд във Флоренция, но това беше всичко. Ако се вземе предвид малкото, което всяка от нас научи за предишния живот на другата, сме имали повърхностна връзка, но никога не съм изпитвала толкова дълбоко усещане за взаимност с някого, както с нея. Но не знам повече за живота й от вас. Ако знаех, нямаше да мога да си мълча за тайната си.

Рока се вгледа в Яна. Тя беше привлекателна с гъстата си, тъмна коса и правилните черти на лицето.

— Извинявай, но никога ли не си спала с мъж? — попита той и се плесна по устата. Струваше му се, че само го е помислил, но очевидно го беше изрекъл на глас. Затаи дъх пред реакцията на Яна.

— Ама ти не си в ред! — извика тя.

Впи поглед в Рока и той се притисна колкото можеше по-назад в леглото. Никога не беше чувал Яна да повишава глас. Какво щеше да стане сега? Тя имаше право да постъпи всякак. Неговата наглост нямаше граници. Той скри лице, а после внимателно вдигна поглед към нея. Тогава тя започна да се смее. Отначало само захихика, но скоро избухна в звънлив смях. Смееше се с цялото си лице. Виждаха се всичките й бели зъби, а около кафявите очи и черните мигли се бяха образували фини бръчици. Колкото и да се опитваше, той не можеше да не си мисли, че цялата тази работа беше голяма загуба за мъжката половина от човечеството.