Списъкът на обречените [bg]

Брамбъл гледаше как микробусът е спуснат грубо между трите метални стени на машината. Магнитът се изключи и кранът се отдалечи. Стоманените челюсти увиснаха отгоре и мачкането на микробуса започна. Първо отгоре надолу, после отстрани. Металните преси се свиваха и отпускаха в продължение на няколко минути. Когато накрая микробусът беше направен на куб метър и двайсет на метър и двайсет, Брамбъл забеляза червена течност в долната част на куба. Можеше да се очаква. Труповете бяха два. Третият, този на Борнман, беше изпаднал при преследването.

Мъжът до Брамбъл вдигна ръка и каза нещо на грубия си роден сръбски език. Брамбъл не разбираше нито дума от славянските езици, но не му и беше необходимо. Те се бяха договорили, а мъжът искаше да му платят. Той вече беше преброил парите, двайсет и пет хиляди долара аванс и още двайсет и пет хиляди, когато свършеха. В замяна сърбинът щеше да му даде едно очукано рено с две врати, с което Брамбъл щеше да се върне в Париж.

Брамбъл беше избърсал отпечатъците от пистолета и го беше оставил в микробуса, за да бъде смачкан заедно с останалите улики, телата, проследяващото оборудване и най-важното, записите, на които се виждаше как застрелва мъжа, който беше взел за Рап. В началото всичко вървеше перфектно. Рап беше мъртъв, после се оправи с Борнман и Макгуърк. За всичко щеше да намери оправдание за пред Хърли. Канели са се да потеглят, когато Рап ги е нападнал. Убил Борнман и Макгуърк и тогава Брамбъл се намесил и застрелял Рап в главата. И точка. Но тогава цъфнаха тези двама жабари. Брамбъл така и не разбра кои са те. Най-вероятно ченгета или може би от френското разузнаване. Той продължаваше да се гордее с изстрела си. Готов беше да се обзаложи, че на земното кълбо не биха се намерили и десетина души, които на негово място могат да уцелят първия право в лицето. Те бяха сглупили, като бяха тръгнали към него без никакво прикритие, а и вървяха много близо един до друг. Според Брамбъл те си бяха получили заслуженото.

Плати на сърбина остатъка от парите и онзи му даде ключовете от реното. На разваления си френски Брамбъл се опита да му каже, че ще се върне след два дни и ако останките от микробуса не са стопени, ще натика и сърбина в компактора. Брамбъл, разбира се, изобщо нямаше да се върне, но той знаеше само един начин за водене на бизнес — чрез изнудване и заплахи.