Списъкът на обречените [bg]

— Не знаем. С разследването се занимава полицията, а ДЖСЕ не се славят със своята сговорчивост.

— Освен ако не е в техен интерес. — Той отново допря химикала до листа хартия: „Какво са правили ДЖСЕ там?“.

— Не съм сигурна, но предполагам, че са проследили В. и хората му до мястото.

— Защо мислиш така? Може да са знаели за квартирата и преди това.

— Стан и Полет са вечеряли заедно предната вечер. — Кенеди взе химикала: „Пол Фурние се е появил без предупреждение и се е присъединил към тях, като е поръчал бутилка вино“.

— Мислиш, че са следили Стан ли?

— Да. Когато пристигнах снощи, ме следиха през целия път от летището до посолството.

— А тази сутрин?

— Имаше една кола, която сега най-вероятно е зад нас.

Стансфийлд кимна.

— Заместник-директор Кук знае ли за случващото се?

— Не.

— Вие казахте ли му, че ще отпътувате по-рано?

— Не. Поръчах друг самолет. Неговият ще го чака на летището след шест часа, когато трябва да излети за Щатите.

— А ако попита къде сте?

— Уредих Уолдвогъл да пътува с него. Той ще му каже, че съм бил принуден да излетя по-рано.

— А ако започне да души?

— Англичаните са поискали среща с мен.

— А ако провери при англичаните?

— Ще му кажат, че тази сутрин съм бил на закуска в британското посолство.

— И това би могъл да провери, ако поиска.

— Да проверява колкото си иска.

— Значи отиваме на закуска в британското посолство?

— Точно така.

— Мога ли да попитам защо?

— Ще разбереш, като пристигнем.

Двамата се умълчаха и след известно време Стансфийлд написа: „Трябва да убедиш Мич да говори с мен“.

— Не мога да го накарам да говори дори с мен.

Той само многозначително потупа с химикала върху вече написаното.

— Знам. Мъча се да измисля как да го убедя, но в момента ни няма голямо доверие.

— Ще трябва да ни има, Айрини. Иначе няма да имам избор.

Той имаше предвид, че ще трябва да нареди да го елиминират. Кенеди и преди беше виждала подобни случаи. Щяха да съставят досие, да определят цена и да се свържат с обичайните заподозрени. Някои щатни служители на Лангли също щяха да бъдат задействани в операцията, но обикновено с този тип „мокри“ поръчки се занимаваха нещатни наемници. Рап беше добър. Вероятно щеше да се държи година-две, може би и по-дълго, ако си направеше пластична операция. Дори имаше голяма вероятност да се разправи с първите един-двама убийци, изпратени за главата му. Тя си припомни какво й беше казал доктор Люис само преди няколко дни: „Ако се стигне дотам, че да се наложи той да бъде неутрализиран, по-добре не се проваляйте. Защото ако оцелее, ще избие всички ни до един“.

При тази мисъл я полазиха тръпки. Ами ако тя вече беше изгубила контрола над Рап? Ако Виктор казваше истината? Кенеди отказваше да го повярва. Тя знаеше най-добре от всички, че подобно нещо не е възможно. Рап не беше като другите коравосърдечни главорези на Хърли. Тя се нуждаеше от време и трябваше да убеди Стансфийлд да й го даде. Люис можеше да й помогне по-късно. Кенеди погледна своя наставник в очите и каза: