Списъкът на обречените [bg]

Най-накрая от самолета излезе Стансфийлд, придружен от друг човек от охраната. Той беше с костюм, вратовръзка и сив шлифер. Задният товарен люк на самолета се отвори и един от членовете на екипажа разтовари четири малки чанти на колелца и няколко по-големи черни куфара. От самолета слезе и четвърти човек, който се стори смътно познат на Кенеди. Стансфийлд размени с него няколко думи, след което тръгна към Кенеди.

Айрини отвори за него задната врата на средния джип.

— Добро утро, сър.

Стансфийлд само кимна, качи се в колата и затвори вратата. Кенеди се качи от другата страна, а шефът на охраната седна до шофьора. Другият бодигард се качи в челната кола, а четвъртият заедно с багажа — в третата. Конвоят потегли към портала на летището.

Заместник-директорът по операциите се наведе и надзърна през предното стъкло на джипа.

— Някакви нови проблеми?

— Трудно е да се каже. Повечето хора проспаха нощта и като се събудят, ще научат доста неприятни новини. Разбира се, в ДЖСЕ доста ще се развълнуват.

— И аз мисля така… А Стан?

Кенеди реши да спести мелодрамата от техния късен спор и да се придържа само към фактите:

— Той е в безопасност, но не за дълго. Бил е с Полет. Няколко минути след като е напуснал жилището й, при нея са нахлули неканени гости.

Стансфийлд кимна.

— Тези джипове проверени ли са?

Тя сви рамене.

— От посолството твърдят, че редовно ги проверяват.

Стансфийлд се намръщи и извади бележник и химикал. Налагаше се да действат по старомодния начин. Той постави една запалка в готовност в страничния джоб на вратата, в случай че се наложи спешно да унищожи уликите.

— Къде е Роб?

Кенеди се досети, че има предвид Роб Ридли, един от най-добрите им оперативни офицери.

— В града е.

— Искам да говоря с него тази сутрин. Как изглежда посолството? — попита той и започна да пише в бележника.

— От френското разузнаване са поставили наблюдение над предния и задния изходи.