Похищението [bg]

Най-сетне павираният път е останал зад гърба им и са се насочили на югозапад към морето — в далечината съзира млечната му синева. Сенките се издължават. Скоро слънцето ще залезе. Пред тях има облак прах — сигурно е другата кола, джипът с Абдел Насър. Спускат се по широко каменно корито на пресъхнала река, а обгорените от слънцето червеникавокафяви планини са зад тях. Удивителното е, че Акил спи — не дреме, а спи дълбоко, хърка толкова силно, че седалката се тресе. Морган затваря очи, докато незабележимо се попривежда, раздвижва ръце и бавно изважда ножа на Абу Мустафа от колана си. Връхчето я боцва един-два пъти, защото колата подскача по неравния път, и тя разбира, че е много остро.

Карим също изглежда се е отнесъл — смъкнал е облегалката си и тя притиска коленете й. А шофьорът е насочил цялото си внимание към камъните и дупките на пътя. На места коловозите са толкова дълбоки, че трудно може да премине отгоре, без да потроши колата, затова пътуват с по-малко от двайсет километра в час. Горещината не е толкова непоносима благодарение на прохладата откъм морето. Морган бавно успява да завърти острието към пластмасовите белезници на китките си. Действа трудно и на няколко пъти изпуска ножа и го улавя в скута си. Най-сетне успява да го нагласи зад пластмасата и напредва по-бързо. През Цялото време робата прикрива действията й. Минават десет-петнайсет минути. Накрая ръцете й са свободни. Краката й не са вързани — Карим има доверие на Акил и на оръжието му. Морган отново затваря очи и се преструва, че дреме.

Акил се е събудил. Говори с Карим — разговорът им е леко напрегнат. Надали има причина за тревога. Нищо не се е объркало в плана им. Не ги следят и не са ги спирали. Ако наистина е чула безпилотен самолет преди часове, сега от него няма и следа. От гледна точка на похитителите всичко е наред. Тя е пратката. И в момента извършват доставката.

Наближават морето. Вече е на по-малко от километър и половина и Морган вижда в далечината платната на тъмна лодка с тесен корпус, закотвена съвсем близо до брега. Джипът спира на пясъчния плаж отпред. Заливът е малък, широк е по-малко от километър и половина и е ограден от кафявите остри канари на носовете от двете страни. На брега няма почти нищо, само няколко големи каменни къса, очевидно откъснали се от канарите. Слънцето се е спуснало ниско, почти до хоризонта. Мракът ще падне почти веднага след като платноходката отплава, независимо дали Морган ще бъде на борда.

Приближават още и тя вижда хората, които ги очакват. Един висок мъж със светла кожа, добре сложен и с буйна рижа брада, носи ослепителнобяла роба и тъмна чалма. Застанал е на брега, обграден от поне половин дузина въоръжени наемници. На платноходката има още няколко човека — явно хората на брега са се придвижили с малка гребна лодка.