Похищението [bg]

До този момент пътуването на Морган е било плавно, но сега тя усеща как каросерията подскача, докато камионът се друса по камъни и коловози. Явно се свърнали от главния път. След още десет минути пикапът спира. Шофьорът изключва двигателя. Тя чува вратата на кабината да се отваря и стъпки по земята. Някой се качва в каросерията с метално дрънчене. Ключалката на сандъка й издрънчава и най-сетне капакът се вдига. Вътре нахлува топлият сутрешен въздух и ослепителното синьо небе. Издърпват я навън за вързаните китки. Кръвта нахлува в долните й крайници и в прасците й се появяват спазми.

Карим стои отстрани до пикапа. Гласът му е възторжен:

— Е, госпожо Купър. Какъв прекрасен ден. Добре дошла! — приветства я той, поставяйки неправилно ударението. — Добре дошла в Синай!

Тя не може да отговори. Още е с лепенка на устата. С мъка се задържа на крака — заради жегата и внезапното въодушевление й се струва, че всеки момент ще припадне. Намират се в наглед изоставена каменна кариера в края на черен път. Няма растителност, само кафеникави и охрени камъни и сипеи, зад които се виждат скалистите върхове на кафяви и червени канари. Безмилостно палещ вятър, който надига прашни вихри. Когато краката на Морган възвръщат чувствителността си, Акил й прави знак да слезе от пикапа. Друг пазач, когото тя не познава, измъква Абдел Насър от сандъка му и се опитва да го изправи на крака, но той е прекалено слаб. Тя поглежда лицето му. Той не е на себе си. Косата и брадата му са разрошени, бузите му са хлътнали. Но очите му срещат нейните и за миг устните му се извиват в подобие на усмивка. Още един пазач се качва в каросерията и двамата го повдигат и го смъкват от пикапа, а после премятат ръцете му върху раменете си и го помъкват към черен джип. Докато го отвеждат, той се извръща и отново я поглежда. Пронизва я внезапна болка; пита се дали ще го види отново жив.

Зад джипа има още една кола, бяла тойота „Корола“ седан, много разпространена в Близкия изток. Карим я повежда към колата, но преди да се качи, провежда оживен разговор с шофьора на джипа. Морган допуска, че обсъждат подробностите около пътуването им: точния маршрут, времето на планираните срещи, разстоянието, на което двете коли да пътуват една от друга.

Разговорът на Карим приключва. Той отваря багажника на колата и изважда черен никаб, каквито носят уахабитите — покривало за глава само с цепка за очите, и дълга бедуинска роба. Покрива главата й, без да маха лепенката от устата й. Ръцете й остават вързани. Акил я натиква на задната седалка на колата зад Карим, който се настанява отпред. Все едно е нюйоркско ченге със затворник, което позира пред обектива. Настанява се до нея, а друг мъж, когото Морган не познава, заема шофьорското място. Ножчето на Абу Мустафа още е у нея.