Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Сейчан замръзна, но не каза нищо.
— А след това не получих никаква вест от Марко. — На Уолас сякаш му прилоша. — Реших, че не си е направил труда да се обади. Чак сега се сетих. Господи, може би съм го пратил право в ръцете на убийците му.
Грей обмисли възможния сценарий. Изглеждаше издържан. „Виатус“ може и да беше наела Марко, особено щом е търсил потенциално средство срещу онова, което е убило мумиите. Как биха могли да му откажат? Но в един момент Марко е открил нещо, което го е уплашило достатъчно, та да избяга в Рим, за да се срещне с Вигор Верона и да му разкаже всичко, което знае. Работодателите му явно са разбрали какво смята да направи и са го елиминирали.
Уолас обърна страниците върху дупката, за да скрие поражението, сякаш това можеше да намали собствената му вина.
Рейчъл взе чантичката от Грей и каза:
— Отец Джовани е взел пръста, но по-важните въпроси са кой го е оставил тук и защо.
Думите й върнаха вниманието им към загадката. Животът на Рейчъл зависеше от откриването на отговорите.
— Може би съм в състояние да отговоря на въпроса кой е оставил Библията — каза Уолас и пое дълбоко дъх, за да се успокои.
Грей го погледна изненадано.
— Кой?
— Вероятно собственикът й.
Уолас посочи обратната страна на корицата. Към нея бе залепен един лист пергамент.
По-рано Грей бе насочил цялото си внимание към съдържанието на книгата и не бе забелязал скритата в сянката на корицата страница. Сега я разгледа по-подробно. Беше богато илюстрирана като останалите, но украсата се въртеше около стилизирано име, вероятно на собственика на безценния том.
— Маел Маедок Уа Моргаир — прочете Уолас пищно украсеното име.
Това не говореше нищо на Грей. Явно незнанието му се изписа върху лицето му.
— Не можеш да живееш по тези краища, без да знаеш това име — обясни Уолас. — Това важи с особена сила за човек с моята професия.
— И кой е той?
— Един от най-прочутите ирландски светци, отстъпващ единствено на свети Патрик. Рожденото му име е Маел Маедок, но латинизираната му форма е Малахия.
— Свети Малахия — обади се Рейчъл.
— Какъв е бил той? — попита Грей.
— Родил се е приблизително по същото време, когато е била съставена Книгата на Страшния съд. — Уолас замълча многозначително, след което продължи: — Започнал кариерата си като абат на Бангор, но по-късно се издигнал до архиепископ. Прекарал по-голямата част от живота си в поклоннически пътувания.
— Значи най-вероятно е идвал и тук?
Уолас кимна.
— Малахия бил интересен човек и постът на архиепископ не му допадал особено. Предпочитал да пътешества, да се среща с езичници и християни, да разпространява словото на евангелията. С лекота се движел между двата свята и в крайна сметка постигнал продължителен мир между Църквата и онези, които се придържали към старите обичаи.
Грей си спомни предположението на Уолас, че последните езичници са се опълчили на християните и може би са използвали биологичното оръжие, наследено от древните.
— Мислиш ли, че част от цената на този мир е било познанието за мора и лекарството против него, прословутия ключ на Страшния съд?
— Отпечатъците му определено са тук — каза Уолас и посочи книгата. — Освен това има и причина Малахия да е смятан за достоен да бъде канонизиран за светец.
— И каква е тя?
— А, там е въпросът — каза Уолас. — Приживе Малахия бил известен като необикновено добър лечител. Приписвани са му множество чудодейни изцеления.
— Също като историята на остров Бардси — каза Грей.
— Спомням си обаче и една друга история, свързана с Малахия. От моята родна Шотландия. Малахия отишъл в Анандейл и помолил местния лорд да помилва някакъв джебчия. Лордът се съгласил, но в крайна сметка обесил крадеца. В яростта си Малахия го проклел — и умрял не само лордът, но и цялото му семейство.
Уолас го изгледа многозначително.
— Изцеление и проклятия — промълви Грей.
— Изглежда, Малахия е научил нещо от друидските си приятели. Нещо, което Църквата е решила да запази в тайна.
— Но вие пропуснахте онова, с което е известен най-много — намеси се Рейчъл.
— А, имаш предвид пророчествата — каза Уолас и завъртя очи.
— Какви пророчества?
— За папите — отвърна Рейчъл. — Казват, че докато пътувал към Рим, Малахия изпаднал в транс и получил видение за всички папи от неговото време до края на света. И ги записал.
— Пълни глупости — възрази Уолас. — По-нататък в легендата се казва, че Църквата уж намерила книгата на Малахия в архивите си около четиристотин години след смъртта му. Най-вероятно става дума за фалшификат.