Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
„Как е успял да се справи отец Джовани самичък? — запита се Грей, докато търсеше опора за краката си и буташе. — Помагал ли му е някой? Или е домъкнал някакви инструменти?“
Така или иначе, грубата сила свърши работа. Със стържене на камък върху камък отместиха капака, но без да го свалят от саркофага.
Грей светна с фенерчето. Вътрешността наистина беше издялана от един блок син камък. Очакваше да намери разпадащи се кости, но макар да имаше място за тяло, саркофагът бе празен.
С изключение на едно нещо.
В центъра лежеше голяма книга с дебела кожена подвързия. Беше широка около тридесет сантиметра, горе-долу толкова дебела и дълга шейсет. Изглеждаше идеално запазена. Най-вероятно не бе докосвана, откакто саркофагът е бил затворен и запечатан.
Грей посегна към нея.
— Внимавай — с приглушен глас го спря Уолас. — Не бива да я повреждаш. Трябваше да вземем ръкавици.
Грей се поколеба. Ясно личеше колко древен е томът.
Въпреки предупрежденията си Уолас махна нетърпеливо с ръка.
— Хайде, какво чакаш?
Грей преглътна и предпазливо докосна книгата с два пръста. Отец Джовани със сигурност я беше отварял поне веднъж. Повдигна тежката корица, но тя не поиска да се отвори — конците, вероятно изработени от сухожилия, отдавна бяха изсъхнали.
— Внимателно — обади се Уолас.
Грей повдигна корицата и я подпря на стената на саркофага. Първата страница бе празна, но достатъчно прозрачна, за да се видят ярките цветове под нея.
Уолас се наведе още по-ниско.
— Мили Боже…
Професорът се пресегна и обърна първата страница.
— От телешка кожа е — каза той, когато докосна пергамента. Очите му се разшириха още повече, когато откри какво има отдолу.
Мастилото на следващата страница блестеше като разтопени скъпоценни камъни под светлината на фенерчетата. Тъмночервените, златистожълти и пурпурни цветове бяха толкова богати, че изглеждаха влажни. Илюстрациите бяха изпълнени до най-малката подробност и представляваха стилизирани човешки фигури, оплетени на възли и образуващи сложни спирали и шарки. В средата на първата страница, поддържан от пищните орнаменти, седеше брадат мъж на златен трон и с корона на главата.
Несъмнено изобразяваше Христос.
— Илюстриран ръкопис — промълви Рейчъл, захласната от прелестта му.
Уолас обърна още няколко страници.
— Библия е.
Пръстът му увисна над отчетливите редове сбит латински текст. Калиграфията беше сложна, главните букви бяха украсени с причудливи образи. Полетата на страниците също бяха изпълнени с всевъзможни митични животни, крилати херувимчета и безброй плетеници.
— Иконографията ми прилича на Книгата на Келс — рече Уолас. — Това е илюстровано съкровище от Ирландия от осми век. Създаването му е изисквало всеотдаен труд в продължение на десетилетия. А книгата съдържа само четирите евангелия от Новия завет.
Гласът му леко трепереше.
— Мисля, че това тук е цялата Библия. — Той поклати глава. — Невъобразимо ценна е.
— Тогава защо я е оставил тук? — попита Сейчан. Дори тя се беше навела над книгата, за да я разгледа по-добре.
Уолас само клатеше глава мълчаливо. Но след като внимателно обърна още няколко листа, намериха отговора.
В средата на книгата зееше дупка. Квадратна, със страна около седем и половина и дълбочина около два и половина сантиметра.
Уолас ахна ужасено.
Грей се наведе по-близо. Дупката явно бе направена, за да крие нещо. Без да се обръща, Грей протегна ръка към Рейчъл. Тя бръкна в джоба на палтото си.
Всички знаеха какво е било скрито тук.
Рейчъл постави чантичката в ръката на Грей. Сякаш бе изработена от същата кожа, с която бе подвързана и книгата. Грей задържа чантичката над дупката. Пасваше идеално.
— Отец Джовани е взел чантичката с пръста, но е оставил самата Библия. Защо?
Единствената дума съдържаше множество въпроси. Уолас добави още един:
— И защо не е разказал на никого за това?
— Може и да го е направил — хладно рече Сейчан. — Щом са го преследвали и убили, явно е разказал на някого.
— Сейчан е права — съгласи се Грей. — Може би Марко не е споделил всичко, което е знаел — откриването на Библията например, — но се е разприказвал достатъчно, за да си навлече смъртта.
— Ох, Господи… — неочаквано възкликна Уолас.
Грей се обърна към него.
— Преди две години Марко ми се обади. Трябваха му пари, за да продължи пътуванията си. Казах му, че спонсорът ми, корпорация „Виатус“, може и да се съгласи да финансира едно помощно проучване, свързано с разкопките ми. Дадох му името на жената, с която имах вземане-даване. Тя е един от главните им изследователи. Фамилията й беше Магнусен.