Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Чак сега Грей ги забеляза.
— Вертикални са.
Отворът беше идеален полукръг. Трите вертикални тухли бележеха позициите 12, 3 и 9 часа.
— Смяташ ли, че има някакво значение? — попита Рейчъл.
Смяташе.
— Прилича на половин езически кръст.
Почти виждаше другата половина, отразена в събралата се вода. Мислено завърши символа, като начерта линии, свързващи тухлите. Образуваха друидския кръст.
— Но какво означава това? — попита Рейчъл.
— Ще опитам нещо.
Грей запълзя рачешката към изхода, после се обърна и продължи по корем, с краката напред. Надяваше се да не е станал вир-вода за нищо.
— Е? — нетърпеливо подвикна Уолас отгоре.
— Още работим — с напрегнат глас отвърна Грей.
Добра се до изхода и огледа трите тухли. Двете отстрани изглеждаха съвсем обикновени и бяха здраво зазидани. Протегна се и се хвана за горната. На пръв поглед и тя бе като останалите — докато опипващите му пръсти не докоснаха горния й ръб. Там имаше лека вдлъбнатина, идеална за хващане.
Грей дръпна.
Тухлата се плъзна навън. Спря за момент, но Грей дръпна пак, по-силно. Зад него се чу металическо прещракване, последвано от стържене на скала. Двамата се извъртяха и погледнаха през рамо. Задната стена се завъртя около оста си и се видя тясно стълбище, водещо надолу.
— Входът — промълви в ухото му Рейчъл. — Намерихме го.
Запромъкваха се към стълбището. Макар и тясно, то бе достатъчно високо, за да могат да се изправят.
Рейчъл освети с фенерчето няколко тухлени стъпала.
— Това долу тунел ли е?
Грей заслиза да провери, но когато кракът му стъпи на петото стъпало, усети как то поддава под тежестта му.
Отново се чу металическо прещракване.
Сърцето му спря, в ума му кристализира една-единствена дума.
„Капан“.
Вратата зад тях отново се завъртя. Рейчъл извика и скочи към изхода. Твърде късно. Вратата се затвори с далечно и окончателно щрак.
Рейчъл я заудря с юмруци, но без резултат. Бяха заключени.
12:42
Сейчан чу вика на Рейчъл, след което поредната гръмотевица оглуши всички.
Щом грохотът заглъхна, Уолас се наведе над дупката.
— Намерихте ли нещо там долу?
Отговор не последва.
Сейчан забеляза, че светлината на фенерчето е изчезнала. Нещо не беше както трябва. Подчинявайки се на инстинкта си, тя прибра ръце до тялото си и уверено скочи в тесния отвор. Пръстите й вече стискаха запалката. Тя пъхна ръка в тъмната ниша и светна. Пламъчето освети криптата.
Беше празна.
— Какво става? — извика Уолас отгоре.
— Няма ги.
Прогизнал и намусен, Ковалски пристъпи до дупката. Лайл беше отишъл да намери чадъри.
— Нали ви казвах… никога не се пъхай в дупка с Пиърс.
— Може пък и да е за добро — каза Уолас.
Ковалски го изгледа кръвнишки.
— Явно са намерили таен вход — обясни Уолас.
Но викът на Рейчъл не беше радостният вик на откривател.
Сейчан се пъхна в криптата и извика с всичка сила:
— Пиърс! Рейчъл!
Просветна мълния и изтрещя гръм, но Сейчан успя да чуе слаб вик. Поне бяха живи. Пъхна се още по-навътре.
— Не разбрах! — извика тя.
Стресна я шумен плясък. Погледна през рамо и видя Уолас да стои зад нея, с една ръка на въжето.
— На ваше място не бих го направил — предупреди ги Ковалски отгоре.
— Млъквай! — озъби му се Сейчан.
После наклони глава и се заслуша. Различи гласа на Грей. Затвори очи и се напрегна. Указанията му едва се чуваха. Представи си го как е събрал длани пред устата си и вика.
— Вътре! Вертикална тухла! Над входа! Дръпни я!
Нужни й бяха и двете ръце, така че загаси запалката и се обърна в криптата. Затърси слепешката край входа, докато не откри тухлата, отговаряща на описанието на Грей. Докосна горната й част, намери вдлъбнатината и дръпна с все сила.
Чу се силно изщракване.
Задната стена на криптата се завъртя. Сейчан мярна уплашената физиономия на Рейчъл. Грей стоеше до нея.
— Заключихме се — обясни Грей. — Извикай останалите, но внимавайте с петото стъпало. То затваря вратата.
Стоящият зад Сейчан Уолас насочи фенерчето си към тях.
— Открихте входа? Блестящо! Направо блестящо!
След кратка препирня всички благополучно слязоха до тунела. Тъмният каменен коридор се спускаше стръмно надолу.
Ковалски отказа да дойде с тях.
— Вие продължавайте — извика им отгоре. — Аз ще си изчакам чадъра.
— Виж — каза Рейчъл. Фенерчето й освети бронзов лост на пода недалеч от основата на стълбището. — Мисля, че това отключва тайната врата.
— Сигурно така е влизал и излизал отец Джовани — рече Грей. — Но за всеки случай е по-добре изходът да си остане отворен.