Ключът на страшния съд

Останалите бяха насочили вниманието си към каменния ковчег и не обръщаха внимание на кръста. Стените му бяха неукрасени, капакът все още стоеше на мястото си.

— Възможно ли е това да е вечният дом на лорд Нюбъро? — попита Рейчъл.

Уолас прокара длан по грубата повърхност на капака.

— Прекалено е стар. Ако Нюбъро е някъде тук, по-скоро е погребан в някоя от запечатаните ниши. Този гроб е на някой друг. Освен това саркофагът е изработен от син пясъчник, от който са и неолитните изправени камъни. Явно е добит някъде другаде и после е докаран на острова. Много сериозно начинание. Аз лично предполагам, че това е гробът на някой от древните строители на кръговете, най-вероятно от кралско потекло.

— Като фоморианската кралица ли? — попита Рейчъл.

— Да, като нашата черна богиня — отвърна Уолас, но внезапно се намръщи и се наведе. Лъчът на фенерчето му освети косо стената на саркофага. Той прокара пръсти по камъка.

— Изглежда, някога тук е имало изображение. Някаква украса, може би дори надпис. Но някой го е заличил почти напълно.

Намръщи се още повече на това оскверняване.

— Ако саркофагът е от епохата на неолита, това сигурно е работа на монасите — каза Грей.

— Да. Най-вероятно. Често се е случвало Църквата да унищожава нещо, ако не се вписва в догмата й. Спомнете си например какво е станало с кодексите на маите, този огромен източник на древни знания. Църквата ги обявила за работа на дявола и всички с изключение на няколко били изгорени.

Сейчан усети противоречието и пристъпи към тях.

— Тогава защо просто не са унищожили саркофага? Защо им е било да си правят труда да заличават знаците?

— Ако това е гроб, може би от уважение към погребания — отвърна Уолас. — По онова време Църквата е била доста суеверна. Може да не са искали да оскверняват костите.

— Или защото съдържащото се вътре е било ценно за тях — изказа своята интерпретация Грей.

— Например ключът на Страшния съд — обади се Рейчъл.

Сейчан се направи, че не я чува.

Грей се наведе, огледа капака и го опипа.

— Като че ли навремето е бил запечатан с восък. — Вдигна ръка и изчисти пръстите си. — Но някой е счупил печата.

— Трябва да е бил отец Джовани — каза Рейчъл. — Вижте тук. — Отиде до стария кръст и посочи стените от двете му страни.

Върху тях нечия съвременна ръка бе изписала с въглен чертежи и изчисления. Изглежда, отец Джовани бе измерил всички дължини на кръста. Освен това бе начертал около него идеален кръг. Други неразбираеми линии се пресичаха една друга. За Сейчан всичко това изглеждаше мистериозно.

„Какво е правил Марко тук?“

Грей огледа кръста. Сейчан почти виждаше как работи умът му. Ако някой можеше да намери ключа, това бе именно той.

Накрая Грей се обърна. Сейчан подозираше, че част от ума му продължава да работи върху загадката на кръста, но той посочи саркофага.

— Ако Марко е счупил печата, да видим какво е открил.