Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
На 4 ноември 1888 г. в 2 ч през нощта при силен порой край нос Сейнт Кетрин на остров Уайт норвежкият тримачтов барк «Нор», командван от капитан Биенус, ударил на пълен ход десния борд на английския товарен параход «Сексмундхъм» (2486 рег. т). Параходът тутакси започнал да потъва. Англичаните смогнали да спуснат на вода две лодки, с които се спасили 15 души. Норвежците не взели да вадят лодките от водата, тъй като самите те трябвало да напуснат кораба си, който получил големи повреди по корпуса. Полупотъналият «Нор» бил изхвърлен на брега в района на плитчината Шинглс.
Две денонощия след това същата съдба сполетяла английския пътнически параход «Нант» (1473 рег. т). На 6 ноември 1888 г., когато той се намирал на 40 мили на изток-югоизток от нос Лизард на път от Ливърпул за Хавър, върху него връхлетял немският тримачтов барк «Теодор Рюгер». И този път ударът бил толкова силен, че параходът потънал след 3–4 минути. Трима успели да се прехвърлят от «Нант» върху палубата на барка. От водата бил спасен само един човек — останалите загинали заедно с парахода.
На 4 юли 1898 г. близо до остров Сейбъл английският барк «Кромантишир» потопил френския лайнер «Ла Бургон».
Вечерта на 11 февруари 1907 г. американският колесен параход «Ларчмънд» (1606 рег. т) под командването на капитан Макуей, с около двеста души пътници и екипаж на борда си, вдигнал котва от пристанището Провидънс (щат Род Айлънд) за Ню Йорк. Около полунощ кормчията забелязал шхуна, която се движела с опасен курс. «Ларчмънд» се отклонил, за да избегне сблъскването. Шхуната също изменила курса си, но корабите все пак се сблъскали. Параходът получил пробойна в левия си борд пред средното ребро и започнал да потъва. На вода били спуснати шест лодки и два сала. Сблъскването станало в границите на видимостта на фара Сънди Хук. От студа в лодките умрели около сто души. След няколко часа се наложило да се изостави и шхуната («Хари Нолтън» с капитан Хели).
Следващата жертва на сблъскване с ветроход станал английският товарен параход «Скайуориър» (3371 рег. т). Той бил потопен от немския петмачтов барк-шхуна «Джей Си Винен» (3166 рег. т) близо до Хастингс на 15 май 1910 г. Параходът потънал заедно с 22 членове на екипажа. Той отишъл на дъното толкова бързо, че успял да се спаси само един човек.
През март 1912 г. в Ламанша четиримачтовият барк «Писагва» — от серията знаменити ветроходи «Летящите П» на немския корабособственик Фердинанд Лайсц, потопил английския пътнически лайнер «Оушеанна». Баркът пътувал от Валпарайсо за Хамбург с товар селитра. Близо до Диеп той ударил в мъглата борда на «Оушеанна». Скоростта на ветрохода възлизала на 8 възела. На борда на лайнера се намирали около 1000 пътници, пътуващи от Лондон за Бомбай. За щастие човешки жертви нямало, но лайнерът потънал при влаченето му до пристанището. Заедно с «Оушеанна» на дъното отишъл и ценен товар — няколко бъчвички сребро на стойност един милион долара. С огромни трудности «Писагва» бил докаран в Дувър с повредена носова част.
В края на август 1928 г. «Пасат» едва не разорил собственика си, когато потопил в Ламанша френския параход «Дафне». Баркът, натоварен с релси, пътувал от Куксхафен за Валпарайсо. Корабите се сблъскали в мъглата край нос Данджнес под прав ъгъл — «Дафне» фактически бил разсечен от острия вълнорез на две части. Той се скрил сред вълните в Ламанша след 6 минути. Силно пострадалият «Пасат» почти една година бил на ремонт в Ротердам.
На 20 юли 1929 г. злополучният барк още веднъж се сблъскал с параход в Ламанша и получил още по-силни повреди в борда. Според слуховете това сблъскване било отмъщението на собствениците на потопения от него «Дафне».
Разказвайки за сблъскванията между параходи и ветроходи, не можем да не споменем един наистина парадоксален случай, който станал заради бъркотията с котвените светлини.
В началото на 1897 г. след преход от Южна Америка до Европа на рейда до нос Данджнес хвърлил котва френският петмачтов барк «Франс» — един от шестте петмачтови баркове, построени през цялата истории на корабостроенето. За онези години той бил един от най-големите ветроходи в света: дедуейтът му надвишавал 6000 т, а общата площ на всички вдигнати ветрила — 4510 кв. м. В очакване на влекача, който трябвало да откара този петкрилен исполин в Дюнкерк за разтоварване, «Франс» стоял заедно с други кораби на котва на рейда Данджнес. Баркът носел предвидената от правилата котвена светлина. Капитанът на «Франс», желаейки сякаш да подчертае гигантските размери на своя кораб, заповядал да се запали «за всеки случай» още една светлина — на кърмата (което не се предвиждало от правилата).