Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
Ще се спрем по-подробно на най-тежките случаи на сблъсквания с кораби.
На 24 ноември 1880 г. около Специя френският параход «Онкъл Джозеф» (823 рег. т), пътуващ под командването на капитан Лаком за Марсилия, бил потопен през нощта от връхлетелия върху него италиански параход «Ортиля» (1853 рег. т), който се движел с пълна скорост. «Онкъл Джозеф» се задържал на Повърхността едва 8 минути. Спасили се само онези, които успели да се прехвърлят върху палубата на другия параход. Брой на жертвите от тази катастрофа — 215 души, причината — нарушаване на правилата.
На 1 април 1882 г. английският пощенско-пътнически лайнер «Доуро» (2846 рег. т), пристигайки от Бразилия, след престой в Лисабон вдигнал котва за Саутхемптън. Корабът се командвал от капитан Кемп. На борда имало 135 души пътници и екипаж. Късно вечерта, когато «Доуро» излязъл на траверса на нос Финистере, върху него връхлетял на пълен ход испанският параход «Учичас бат», който извършвал рейс от Ла Коруня за Хавана. Не минало и половин час и двата кораба лежали вече на дъното. Повечето от хората намерили спасение в седемте спуснати лодки, които вдигнал от водата притеклият се испански параход «Хидалго». Той спасил 112 души от «Доуро» и 32 — от «Учичас бат». С първия от тях загинали 23, а с втория — 36 души.
На 18 януари 1883 г. под командването на капитан Хансен отпътувал от Хамбург за Америка лайнерът «Цимбрия» (3037 рег. т), собственост на германската корабна фирма «Хамбург — Америка линие». На борда му се намирали 402 емигранти от Русия, Австро-Унгария и Германия. Освен тях на кораба имало няколко французи и няколко американски индианци. Екипажът се състоял от 120 моряци — немци.
На другата сутрин, когато корабът наближил остров Боркум, над Морето паднала гъста мъгла. Неочаквано някъде отляво се чула параходна сирена, но в каква посока — на «Цимбрия» не могли да определят. След 2–3 минути през мъглата на разстояние 50 м се показал параход. Това бил «Султан» на фирмата «Гул — Хамбург лайн». Той на пълен ход се ударил в левия борд на лайнера малко по-напред от фокмачтата. Скоро корабите се разединили един от друг и се скрили в мъглата. «Цимбрия» бързо потъвал с крен на левия борд. Във водата спуснали седем лодки и хвърлили за спасяване на хората резервните стенги на мачтите. Корабът обаче потънал така бързо, че се спасили само 65 души. Загинали 457 души, от тях 72 жени и 87 деца. Полупотъналият «Султан» се довлякъл до най-близкото пристанище.
След тази катастрофа изминало малко повече от година и край източните брегове на Северна Америка отново станало страшно сблъскване. През 1884 г. английският пътнически параход «Стейт ъф Флорида» (3138 рег. т.) със 167 души на борда (заедно с екипажа) под командването на капитан Съндлер се намирал на път от Ню Йорк за Глазгоу. Нощта на 18 април, когато корабът се намирал някъде в точка с координати 47° северна ширина и 34° западна дължина, се паднала безоблачна. Параходът се движел със скорост 11,5 възела при умерен вятър и спокойно море и със запалени ходови светлини. Срещу парахода се приближавал английският тримачтов барк «Понема», също със запалени съгласно правилата светлини. Дали корабоводителите не са успели правилно да се ориентират или взаимно не са обърнали необходимото внимание на светлините си — това никой така и не разбрал. Корабите се сблъскали. Вълнорезът на «Понема» се врязъл в борда на парахода зад преградата на машинно-котелното отделение. От удара били разрушени двата велбота на палубата. От борда на парахода успели да спуснат четири лодки, от които едната се преобърнала при докосването до водата. След няколко минути потънал «Стейт ъф Флорида», след него — «Понема». С първия кораб загинали 123 души, с втория — 12. От 15-те членове на екипажа се спасили само капитан Хейбърн и двама моряци.
Изминали три месеца и подобно сблъскване се повторило близо до нос Вилано. На 21 юли 1884 г. испанският параход «Гийон» (1843 рег. т) на път от Ла Коруня за Хавана се сблъскал в мъглата с английския параход «Лексхем». Двата кораба потънали почти едновременно. Испанският параход «Санто Доминго» спасил 45 души от «Гийон» и 11 души от английския кораб.
Подобни случаи със сблъсквания, които довеждали до гибелта и на двата кораба, не били рядкост през онези години. Тук се цитираха само най-характерните от тях.