Интриги
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Интриги». Краткое содержание книги:
— Мисля, че ако ви отделя един танц, това няма да е в противоречие с правилата на приличието, милорд.
Очите на мъжа засияха. Музикантите засвириха тържествено, той сложи ръката на Роуз върху своята и я поведе към центъра на залата. През цялото време, докато танцуваха, тя флиртуваше с него, макар и съвсем дискретно.
При следващия танц бе поканена от краля и нямаше как да му откаже. Той я попита още веднъж как е прекарала месеците във Вирджиния, поздрави я за хубавото бебе, а после очите му станаха сериозни.
— Вече бяхте в покоите ми, милейди, а още не сте ми поискали да очистя от позора името на мъжа ви.
— Затова пък сега ви моля да го сторите, Ваше величество.
— Джером е тук. Играта може да започне.
— Нямам представа какво искате да кажете, Ваше величество.
— Разбира се, че имате — отговори тихо той и изкриви лице в усмивка. — И не танцувайте повече с младия лорд Уерби, мила, защото брат Питър ще смъкне расото от гърба си и ще го удуши. А сега ви моля да ме извините… — Той се поклони и я остави сама.
Роуз го проследи объркано. Кралят знаеше. Или поне се догаждаше. Но щеше да запази тайната.
Тя остави кралското празненство и се прибра в стаята си. Съблече се, приготви се за спане и отиде да види как е синът й. Поговори малко с камериерката си, твърде нервна, за да може да заспи.
В полунощ Мери Кейт се оттегли в стаичката си. Роуз седна в леглото си и зачака. Малко преди един часа Пиърс се промъкна безшумно в стаята й и тя скочи. Той изтича при нея и я грабна в обятията си.
— Е, как ти хареса лорд Уерби, скъпа?
— Къде беше цял ден? — попита обвинително тя.
— Защо ме забрави толкова бързо? Май ще трябва да опресня спомените ти. — Гореща целувка затвори устата й и разпали добре познатия огън във вените й.
Тя се притисна до него и му обеща, че никога няма да го забрави.
— Няма ли да ми кажеш къде беше през цялото време?
Пиърс лежеше по гръб и се взираше замислено в тавана.
— Бях в гората, при една стара вещица.
— Какво? — извика смаяно тя.
— Тихо! — изсъска предупредително той и я притегли към себе си. — Накарах една кухненска прислужница да проговори и тя ми разказа за любовницата на Джеймисън, едно хубаво, добре закръглено селско момиче на име Бет. След смъртта му малката била напълно отчаяна и твърдяла, че господарят й бил убит от съучастника си.
— Джером?
— Точно така. Прислужницата не знаеше къде мога да намеря Бет, но си припомни, че тя обичала да ходи при една вещица, и ми описа как да стигна до нея. Отидох при така наречената магьосница и разговарях дълго с нея, докато ми призна, че дала на Бет особено питие, което отнема разума и замъглява сетивата.
— Това е опиатът, който беше даден на всички ни — на теб, на мен и на Ан!
— Права си — кимна Пиърс. В погледа му имаше горчивина. — Те са ни упоили.
— Няма ли да отидем при краля?
— Не. Засега мога само да докажа, че сме били под влиянието на наркотик. Трябва да изчакаме. Старата вещица ще съобщи на Бет, че лейди Дефорт я търси и е готова да плати щедро за интересни сведения. Слушай ме внимателно! Когато се срещнеш с Бет, аз ще бъда наблизо. Щом научиш нещо важно, ще дойдеш веднага при мен. Обещаваш ли ми?
— Разбира се — съгласи се с готовност тя.
— И внимавай! — продължи предупредително той. — Не искам да ти се случи нещо лошо.
— А аз не искам да те видя на бесилката — прошепна с болка тя.
Пиърс целуна нежните й устни.
— Няма да ме хванат, не се бой.
— Кога ще дойде Бет?
— Нямам представа. Трябва да имаме търпение.
Вестта пристигна по-бързо, отколкото предполагаха. На сутринта Гарт донесе на господарката си закуската, придружена от писмо.
— Какво е това? — попита недоверчиво тя.
— Едно младо момиче, което не познавам, ме заговори в коридора, милейди. Каза, че писмото е от една приятелка и е много важно.
Роуз отвори незапечатания плик с треперещи пръсти. Хартията беше от ниско качество.
Милейди,
днес следобед в три часа ви чакам в розовата градина.
Роуз погледна уплашено стария слуга.
— Трябва да намерим Пиърс и да му кажем за срещата.
Гарт кимна и бързо излезе от стаята. Роуз остана сама. Можеше само да чака.
Тя ходеше неспокойно но коридорите, разговаряше е други жени, накрая слезе към реката, където щеше да се състои състезание с гребни лодки. Постара се да си избере отбор и да вика за него, да играе ролята на млада вдовица, която постепенно се примирява със съдбата си. Сред зрителите беше и баща й. Тя понечи да му разкаже за писмото, но премълча.
Времето минаваше твърде бавно. Обзета от лошо предчувствие, Роуз повика Мери Кейт в стаята си.