Интриги
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Интриги». Краткое содержание книги:
Изведнъж очите й се проясниха и тя се взря в мършавото лице на Джером. Мъжът се хилеше подигравателно, воднистите сини очи святкаха злобно. Мазната руса коса беше залепнала за челото му.
— О, милейди, май най-после си възвърнахте съзнанието! Много се радвам. Вече си мислех, че съм ви убил, а аз не исках това. Още не. Сега ще ви отведа във Франция, лейди Роуз. Там имам добри приятели и роднини и смятам да се наслаждавам на живота — заедно с вас.
Думите напираха в устата й, но парцалът й попречи да му отговори, както заслужаваше.
— Сигурно горите от очакване, нали, милейди? — продължи безмилостно Джером. — Аз също нямам търпение да ви…
Гърлени звуци проникнаха през парцала и мъчителят на Роуз се сети да го махне. Очевидно му беше интересно как ще реагира жертвата.
— Какво благоволихте да кажете, милейди?
— Отвратително, глупаво копеле! — изсъска ядно тя. — Наистина ли си въобразяваш, че ще се измъкнеш жив? Никога! Пиърс е жив и ще те…
— Вече съобщих на краля, че бившият му приятел е възкръснал от мъртвите. Дефорт няма да ни последва, защото ще бъде арестуван.
— Изпратили сте вест на Чарлз? — извика невярващо тя. — Както онази нощ, когато уведомихте констейбъла от мое име, че Пиърс ще се върне в гостилницата! Помните ли нощта, когато пронизахте в гръб най-добрия си приятел?
— Помня, разбира се. Много е просто да изпратиш такова послание — отговори небрежно Джером. — Жалко, че мъжът ви не е умрял! Иначе щяхте да се омъжите повторно в колониите и да си останете там.
Роуз поклати решително глава.
— Дори да бях вдовица, щях да ви преследвам до последния си дъх.
— По-кротко, красавице! Иначе скоро може да удари последният ви час.
Роуз стисна здраво зъби и се опита да удържи напиращите сълзи. Тя го заплашваше е отмъщение — и в същото време беше с вързани ръце, в негова власт. Въпреки това реши да не отстъпва.
— Не знаете ли, че ви видяха, когато убихте бедната Бет?
— Да, какъв лош късмет…
— Никога вече няма да можете да се върнете в Англия!
— Нямам и намерение, скъпа моя Роуз. Нали ви казах, заминаваме за Франция. Корабът скоро ще вдигне котва.
Роуз потъна в мрачно мълчание. Пиърс, кралят и хората на констейбъла нямаше да я намерят никога, ако Джером успееше да я отведе в чуждата страна. Трябваше да направи нещо, за да го спре.
Джером докосна бузата й и тя потрепери от отвращение. По-добре да я бяха полазили гъсеници!
— Всъщност, аз не исках да бъда лош, Роуз. Не съм убил Ан. Тя се подхлъзнала и паднала по стълбата. За съжаление Джеймисън Брайънт беше голям глупак. Щеше да предаде и себе си, и мен. Ако не беше толкова тъп, Ан щеше да бъде още жива.
— Сигурно смъртта й ви е натъжила дълбоко! — промърмори подигравателно тя.
Джером вдигна рамене.
— В никакъв случай! Все пак имуществото й мина в мои ръце. В момента имам десетина наемници, най-добрите, които можах да купя с парите на сестра си. Те ще ни пазят, докато се качим на борда на „Бонжур“, скъпа. Този хубав френски кораб ще ни отведе в Нормандия.
— Няма да се измъкнете толкова лесно. Пиърс ще ви преследва.
— И как ще ме намери? — Пръстите на Джером се заровиха в косата й.
Времето напредваше. Трябваше да го накара да свали въжетата от ръцете й. Тя се престори, че не е чула въпроса му, и изохка задавено.
— Става ми лошо… — пошепна тя.
— Какво има?
— Аз… не мога да дишам. Моля ви, позволете ми да стана, само за малко. Трябва ми чист въздух.
След кратко колебание Джером освободи китките й от въжетата и тя седна в леглото. Той се ухили и заговори предупредително:
— Долу в кръчмата седят добре платените ми охранители, Роуз. Ако посмеете да извикате, ще ви убия, без да ми мигне окото. А ако избягате, трябва само да дам заповед на хората си. Те ще ви хванат и навярно ще ви прережат гърлото. Разбрахте ли ме?
Роуз не отговори, само стана бързо от леглото и отиде към тесния прозорец в стил Тюдор с тънка дървена решетка. Пое дълбоко въздух и огледа предпазливо улицата.
— Защо искате да ме отведете във Франция?
— Защото сте красива жена, милейди. Сигурно и сама го съзнавате.
— Нима сте се влюбили безумно в мен? — попита подигравателно тя.
Джером се изсмя и поклати глава.
— Просто искам да направя мъжа ви нещастен, това е всичко.
— Толкова ли го мразите?
Джером пристъпи към нея и сложи пръст под брадичката й. Тя стисна ръце в юмруци, защото знаеше, че трябва да понесе отвратителната му близост. Той убиваше хората също така хладнокръвно, както мачкаше мухите.
— Половината английска аристокрация го мрази по една или друга причина — обясни небрежно Джером. — Не на последно място и защото завиждат на мястото му при краля.