Интриги
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Интриги». Краткое содержание книги:
— Пиърс заема това положение с пълно право. Достатъчно дълго е прекарал редом с Чарлз в изгнаничеството и е водил битки за него.
— Ах, смелият воин! Съвършеният рицар! — изсъска ядно Джером. — Ала когато загуби Ан, нищо не можа да го спаси. Също както и сега, когато ще рухне от смъртта на жена си.
Роуз нямаше да допусне това. Но как би могла да избегне страшната си съдба? Мислите се надпреварваха в главата й. Може би щеше да успее да избяга, преди да се качат на кораба. Тя попипа дървената решетка и отново огледа улицата. Ами ако започнеше да пищи? Крадците и главорезите, които се наливаха в кръчмата, нямаше да й обърнат внимание. Можеше да строши решетката и да се опита да привлече вниманието на хората, които минаваха долу…
Изведнъж се чу конски тропот. Ако започнеше да вика, Джером щеше да я прониже с ножа си. Всъщност, какво значение имаше кога ще я убие? Тя и без това нямаше да издържи дълго отвратителната му близост. Пък и не означаваше нищо за него, освен като оръжие, което искаше да използва срещу Пиърс.
Решението й беше твърдо. Сърцето й биеше като лудо, но тя събра силите си, вдигна ръка и удари тънките дървени пръчки. Стъклата се разхвърчаха на всички страни и тя провря глава през прозореца.
— Помощ! В името на Бога, помогнете ми! Отвлякоха ме! Кралят ме закриля! Помогнете ми!
Джером я сграбчи грубо, дръпна я навътре в стаята, запрати я към леглото в отсрещния ъгъл. Наведе се над нея и лицето му се разкриви от див гняв. В този миг нощта се огласи от мъжки вик и двамата замръзнаха на местата си.
— Роуз! Роуз!
Гласът на Пиърс! Роуз се възползва от смайването на врага си, скочи и се втурна отново към прозореца. Мъжът й препускаше насам на верния си жребец.
— Пиърс! Кръчмата е пълна с въоръжени мъже! Внимавай! Той иска да те убие!
Тя изпищя задавено и замлъкна изведнъж. Джером я стисна за гърлото и спря достъпа на въздух.
— Ей сега ще я удуша, Дефорт, пред очите ти! — изрева разярено той. — Махай се оттук!
Роуз заби лакътя си в брадичката му и пръстите, които се бяха впили в гърлото й, се отпуснаха.
— Повикай кралските хора, Пиърс! Той и без това ще ме убие! Но не го оставяй да избяга! Той трябва да си плати за всичко!
Жилавите пръсти отново обхванаха гърлото й.
— Вече си мъртъв, Джером! — проговори с треперещ глас Пиърс.
Роуз не чуваше нищо. Макар че се отбраняваше яростно срещу смъртоносната хватка, тя беше твърде слаба, за да се справи с Джером, и го знаеше. Освен ако… Престори се на мъртва, спря да диша и се свлече на пода. Джером не се поддаде на уловката й. Пръстите му стискаха безмилостно гърлото й и пред очите й се спусна черна мъгла. След малко убиецът усети, че жертвата му се е предала, и я пусна. Изправи се и се огледа доволно. Докато наемниците му се биеха с херцога, той щеше да избяга. Уверен в себе си, грабна сабята си и излезе от стаята.
Пиърс и Джефри нахлуха в кръчмата, която вече им беше позната от нощта, когато търсеха сведения за Джеймисън и Ан. Сега съпругата му беше пленница в една от стаичките над кръчмата, под властта на Джером. В началото Пиърс видя само неясни фигури, които сякаш плуваха в задименото помещение — келнерки, моряци, пияници, пирати и крадци. След миг погледът му падна върху разбитата дървена стълба, която водеше към втория етаж. Втурна се към първото стъпало, но само след две крачки бе нападнат от двама мъже с извадени саби и кръвожадни очи.
— Махайте се оттук, по дяволите! — изрева вбесено той.
Още с първия удар изби сабята на единия нападател и го свали на земята. Обърна се светкавично и острието на сабята му прониза рамото на втория, който изпищя от болка и се отдръпна настрана.
По стълбите вече слизаха следващите трима мъже. Останалият до вратата Джефри се биеше с едър червенокос тип, докато един по-дребен се опитваше да го издебне в гръб.
— Джефри! — изкрещя предупредително Пиърс и приятелят му се обърна тъкмо навреме, за да забие острието на сабята си в гърдите на чернокосия. В следващия момент оръжието му се стовари с унищожителна сила върху главата на втория противник.
Пиърс престана да обръща внимание на верния си спътник. Трябваше да си пробие път към стаята на жена си срещу един наемник с тъмни къдрици и гъсти мустаци. За да не губи време, той го прати на земята с един добре прицелен удар, хвърли се срещу другите двама и ги метна надолу по стъпалата.
В този миг Джером излезе от стаята и се втурна по дългия коридор, за да се измъкне от задната врата. Между двамата смъртни врагове стоеше само един наемник с извадена сабя. Русо, почти красиво момче, което изглеждаше сериозно уплашено. В сърцето на Пиърс пропълзя съчувствие.