Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Как? Мускетон тук ли е?
— Да, господине. Върна се пет дни след заминаването си, и то в много лошо настроение. Изглежда, че и той е имал неприятности по пътя. За нещастие той е по-пъргав от своя господар и заради него превръща всичко наопаки, а понеже мисли, че могат да му откажат това, което иска. Взема, без да пита, всичко, що му е необходимо.
— Вярно — потвърди д’Артанян, — винаги съм забелязвал у Мускетон рядка преданост и съобразителност.
— Възможно е, господине, но представете си, че ми се случи само четири пъти годишно да имам работа с такава съобразителност и преданост — ще се разоря.
— Не, защото Портос ще ви плати.
— Хм! — измънка недоверчиво съдържателят.
— Той е любимец на една много знатна дама, която няма да го остави в затруднение заради някаква дребна сума като тази, която ви дължи.
— Ако смеех да кажа какво мисля по този въпрос…
— Какво мислите?
— Ще кажа нещо повече: какво зная.
— Какво знаете?
— Дори в какво съм уверен.
— В какво сте уверен, да чуем?
— Щях да кажа, че зная каква е тази дама.
— Вие ли?
— Да, аз.
— Отде я познавате?
— О, господине, ако можех да се доверя на вашата сдържаност…
— Говорете, давам ви честната си дума на благородник, че няма да се разкайвате за доверието си.
— Господине, вие разбирате, че безпокойството кара хората да вършат много неща, нали?
— Какво извършихте вие?
— О, всъщност нищо, което превишава правата на един кредитор.
— Кажете най-после!
— Господин Портос ни даде едно писмо за тази дукеса, като ни поръча да го предадем в пощата. Слугата му не беше още пристигнал. Понеже не можеше да излиза от стаята си, трябваше по неволя да натовари нас с тази поръчка.
— После?
— Вместо да пратя писмото по пощата, което никога не е много сигурно, използувах случая, че един мой слуга отиваше в Париж и му поръчах да предаде писмото лично на дукесата. С това изпълнявах и желанието на господин Портос, който толкова много се безпокоеше за това писмо, нали така?
— Приблизително.
— Е, господине, знаете ли каква е тая знатна дама?
— Не, чувал съм Портос да говори за нея, това е всичко.
— Знаете ли каква е тази мнима дукеса?
— Повтарям ви, не я познавам.
— Една стара прокурорша от Шатле, господине, казва се госпожа Кокнар, най-малко петдесетгодишна е, а пък се преструва, че ревнува. Вижда ми се също много чудно една принцеса да живее на улица Мечкарска.
— Отде знаете това?
— Тя много се разсърдила, като получила писмото, казала, че господин Портос е лекомислен и че пак са го ранили заради някоя жена.
— Значи той е ранен?
— О, боже мой, какво казах?
— Казахте, че Портос е ранен.
— Да, но той изрично ми забрани да казвам това.
— Защо?
— Защо! Той, господине, се хвалеше, че ще надупчи чужденеца, с когото го оставихте да се разправя, а тъкмо обратното, непознатият го просна на земята въпреки цялото му самохвалство. И понеже господин Портос е много тщеславен човек — но не и към дукесата, която мислеше да трогне, като й разкаже за приключението си, — не иска да признае на никого, че е бил ранен с шпага.
— Така значи, ударът от шпага го задържа в леглото?
— И какъв майсторски удар, уверявам ви! Душата на вашия приятел трябва да е сраснала с тялото му.
— Вие там ли бяхте?
— Последвах ги от любопитство, господине, и видях двубоя, без противниците да ме видят.
— И как стана всичко, кажете!