Ловът на „Червения октомври“
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловът на „Червения октомври“». Краткое содержание книги:
Спря да фантазира — задачата беше твърде трудна, за да си го позволява. Това беше истински полет. Никога не беше летял срещу американците, а само срещу техните оръжия, които те даваха на афганистанските бандити. Беше загубил приятели от огъня им, някои от тях оцеляха след катастрофа на хеликоптерите им и бяха убити от афганистанските кръволоци по начин, които би накарал дори хитлеристите да повърнат. Добре би било лично да даде урок на империалистите.
Сигналът на радара се усилваше. Под катапултиращата му седалка имаше магнетофон, който непрекъснато записваше сигналните характеристики на американския самолет, за да могат учените глави да открият начин за заглушаване и объркване на прехваленото американско летящо око. Самолетът им беше обикновен преоборудван „Боинг 707“, прехваленият пътнически самолет, който едва ли бе достоен противник на летец изтребител! Шавров провери планшета си. Скоро би трябвало да го открие. След това провери горивото. Преди няколко минути беше изхвърлил последната си външна цистерна и сега разполагаше само с горивото в корпусния резервоар. Въздушно реактивният двигател жадно пиеше гориво и той трябваше да внимава за това. Предполагаше, че ще му остане гориво само за пет-десет минути летене, когато се добереше до самолетоносача. Това не го тревожеше. Вече беше кацал на него повече от сто пъти.
А, я виж ти! Ястребовите му очи мярнаха блясък на метал малко вдясно от центъра. Шавров леко придърпа лоста към себе си и увеличи мощността, за да издигне машината. След минута беше на две хиляди метра. Сега вече виждаше „Сентри“, синята му окраска добре се сливаше с потъмнялото небе. Подхождаше откъм опашката му и ако имаше късмет, опашната плоскост ще го прикрие от въртящата се радарна антена. Идеално! Ще мине покрай самолета няколко пъти, за да може екипажът му да види атолите и…
На Шавров му трябваше секунда, за да разбере, че го придружава самолет.
Двама придружители.
На петдесет метра от лявата и дясната му страни летяха двойка американски изтребители „F-15 Ийгъл“. Лицето на единия от пилотите, покрито с визьора, беше обърнато към него.
— ЯК-106, ЯК-106, моля отговорете — гласът по едностранната радиовръзка говореше на перфектен руски език.
Шавров не реагира. Бяха прочели номера на смукателния кожух на машината му, преди да ги усети, че са до него.
— 106, 106, сега подхождате към самолет „Сентри“. Моля, идентифицирайте се, както и вашите намерения. Ставаме малко напрегнати, когато случаен изтребител ни се изпречи, затова три наши машини ви следят през последните сто километра.
Три? Шавров обърна глава. Трети „Ийгъл“ с четири балистични ракети висеше на петдесет метра от опашката му.
— Нашите хора ви поздравяват за вашето умение да летите ниско и бавно, 106.
Лейтенант Шавров трепереше от ярост, когато мина четирите хиляди метра, но все още го деляха осем хиляди от американския АУАКС. На всеки тридесет секунди той беше проверявал дали има нещо точно зад него. Изглежда, че американците са летели зад него, скрити в мъглата, и в определен момент са се насочили към него по инструкции от „Сентри“. Изпсува наум и продължи да напредва. Ще му даде да разбере той на този АУАКС!
— Откажете се, 106. — Гласът беше студен, безизразен, може би със следа от ирония. — 106, ако не се откажете, ще считаме мисията ви за враждебна. Помислете за това, 106. Вие сте извън радарното покритие на вашите кораби, а ние сме все още извън обхвата на вашия радар.
Шавров погледна към дясната си страна. „Ийгълът“ се отклоняваше — също и левият. Дали това не беше жест, с който намаляваха напрежението, на което бяха го подложили, като очакваха известна любезност от негова страна? Или разчистваха пътя за онзи зад него — той провери: „Ийгълът“ беше все още там — дали ще стреля? Човек не можеше да предскаже какво могат да направят тези престъпни империалисти — той беше поне на минута от границата на обхвата на техните ракети. Шавров беше всичко друго, но не и страхливец. Но не беше и глупак. Дръпна лоста на управлението, вкарвайки изтребителя си в завой няколко градуса надясно.
— Благодаря ви, 106 — гласът отчете жеста му. — Нали разбирате, имаме на борда си обучаващи се летци. Двама от тях са жени и не бихме желали да ги раздрусаме още при първия им полет.
На Шавров това изведнъж му дойде твърде много. Натисна бутона за радиовръзка на лоста на управлението.