Зона 51: Сфинксът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Сфинксът». Краткое содержание книги:
Освен това импулсът върху екрана на проследяващия прибор сочеше, че тези, които търсят, също са вътре.
Кайро, Египет
2 часа и 15 минути до разрушението
Хасар дочу в просъница, че някой крачи из спалнята му и се размърда. Тъкмо седна в леглото, когато на гърдите му се появиха две яркочервени точици и го накараха да замръзне неподвижно. Виждаше само контурите на двамата мъже, които стояха с насочени към него оръжия, и още една висока сянка, с дълго черно наметало. Тази, третата фигура, го уплаши далеч повече от въоръжените мъже.
— Ал-Иблис, изпълних каквото ми нареди! — извика Хасар и вдигна уплашено ръце. Беше нарекъл фигурата с името, което се шепнеше със страх из целия арабски свят. — Не им разреших да копаят.
— Не те питам за разрешението — отвърна Ал-Иблис. Имаше нисък, почти шепнещ глас, ала съскаше, сякаш бе говореща змия. — Защо не ми каза, че ключът е у тях?
Едри капки пот избиха по челото на Хасар.
— Не знаех, че това е ключът.
— Лъжеш — прекъсна го Ал-Иблис. — Ти си един глупак. Навърташ се тук, разпитваш за тайните на Акерските възвишения. Но дори не знаеш кой е Акер, нали?
Хасар бе смутен от въпроса — всички египтолози знаеха кой е Акер.
— Акер е божество с тяло на лъв, което охранява вратите на хоризонта и допуска слънцето на небето всяка сутрин, а вечер му позволява да си тръгне.
Ал-Иблис се изсмя, но в смеха му нямаше нищо човешко и зловещият звук предизвика болезнени тръпки по гърба на Хасар.
— Акер — божество? Той беше само един чиновник и дори не успя да се справи докрай със задачата, която му бе поставена.
Хасар седеше съвършено неподвижно, опитвайки се да овладее ужаса от съществото, което се разхождаше пред него. Не можеше да различи лицето, скрито от черната качулка, но и не изпитваше никакво желание. Доколкото му беше известно, нито един смъртен не бе виждал лицето на Ал-Иблис. Личност, колкото прочута, толкова и легендарна из целия арабски свят, сведенията за която много западни разузнавателни служби бяха готови да купят за огромни суми.
Ал-Иблис внезапно пристъпи към треперещия Хасар.
— Нека бъде божество, щом така искаш. Свърши времето на шикалкавенето. Постави платото под военна охрана и не допускай никого там, каквото и да се случи. С неверниците ще се разправям аз. Ясно ли е?
— Да, господарю — отвърна покорно Хасар и сведе глава.
Москва
2 часа и 10 минути до разрушението
— Майк! — гласът на Яков отекна в бункера.
— Какво? — Търкот продължаваше да тъпче папки в кожената чанта, която се беше издула.
— Мисля, че го намерих.
Търкот изтича в средата на помещението, където Яков стоеше до един отворен сандък. Руснакът бе извадил от вътре метална кутия. Беше от стомана, но инкрустирана със злато и имаше черни закопчалки от добре познатия му аирлиански метал.
Яков вдигна кутията и я завъртя, оглеждайки я от всички страни.
— В придружаващите документи пише, че била открита в подземията на „Вилхелмщрасе“ 77, Берлин, на първи май 1945 г.
— Което означава?
— „Вилхелмщрасе“ 77 е адресът на Райхсканцеларията. Под нея се е намирал бункерът на фюрера.
— Където умрял Хитлер? — попита Търкот, макар вече да знаеше отговора.
Яков доближи кутията до ухото си и леко я разклати.
— Тежичка е, но вътре не помръдва нищо. Я да видим… — той изтри наслоения върху капака прах и отдолу се показаха някакви знаци. Не бяха старорунически, по-скоро китайски.
Търкот чукна върху капака.
— Имаше същия надпис върху обелиска в етиопската пещера, където открихме рубинената сфера. — Той си спомни превода на Нейбингър. — И същото име. Чинг Хо. Китайският изследовател, който през 656 г.пр.Хр. се отправил на пътешествие към Близкия изток и Африка. — Той дръпна закопчалките и повдигна капака. Вътре бе положено издължено острие от фино шлифован метал, дълго шестдесет сантиметра и широко десет в най-дебелата си част. Беше заострено в единия край и имаше отвор за дръжка в другия.
— Копието на съдбата — прошепна Търкот, докато вдигаше острието. — Сега трябва… — той млъкна, прекъснат от оглушителен взрив. Помещението се изпълваше с дим, някой бе хвърлил граната в основата на желязната стълба при входа.
Търкот пъхна Копието обратно в кутията, тикна я в ръцете на Яков и затича наляво, като пътем приготви автомата за стрелба. Той пусна няколко откоса слепешката назад и дочу свистене на куршуми, идващи от същата посока. Проснат по корем, Майк надникна предпазливо зад сандъка, който бе избрал за прикритие. През отвора в тавана се спускаха въоръжени мъже, облечени в маскировъчни униформи. Той се прицели, натисна спусъка и един от нападателите подскочи към стената, където се свлече бавно, оставяйки кървава диря.