Траперът „Лешоядовия клюн“
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Траперът „Лешоядовия клюн“». Краткое содержание книги:
— Ето, хер оберлейтенант!
Курт посегна. Освен ковчежето и снощните документи, намери и пакет други книжа, които разтвори и прегледа. При всички случаи бяха онези, които бе донесъл Шоу.
— Наистина ли е толкова важно съдържанието? — поинтересува се Платен.
— Извънредно много! — Курт забеляза, че Валнер се е отдалечил и продължи: — Касае се за грандиозна коалиция срещу Северна Германия или по-точно срещу Прусия. Главният куриер беше онзи капитан Шоу, когото господата от Гвардията толкова радушно бяха поканили в казиното си. Аз му отмъкнах секретните документи. Това бе заслугата, за която се спомена и на която дължа «Червения орел». Снощи, след като си тръгна, имах късмет да подслушам разговора между Шоу и твоя вуйчо. Този е бил привлечен в подривната дейност с обещанието да го направят министър на финансите на новото кралство Вестфалия.
— Нещастникът!
— Не нещастник, а късоглед и лековерен. Аз съм длъжен да предам тези документи, ала ще направя всичко възможно да го спася.
— Стори го, Курт! Водих с него ожесточена борба, но той обеща за в бъдеще да бъде предпазлив. Вземи си твоята принадлежност, а аз оставам със съзнанието, че ти дължа благодарност за проявената към моя сродник милост!
Той обгърна ковчежето, а Курт взе документите. Двамата напуснаха павилиона, без да видят някъде Валнер. Отправиха се към стаята на Платен, където Курт свърза завладените документи в общ пакет. Още не беше свършил, когато се появи лакеят:
— Хер фон Платен, бързо, елате по-скоро при хер Валнер! — извика той.
— Какво иска? — попита Платен.
— Какво иска? Ох, нищо, нищичко не иска. Струва ми се само, че той е…той е…
— Е-е, какво той?
— Той е болен, много болен.
— Какво му е? Доведи доктора!
— Ох, докторът вече с нищо не може да му помогне.
Платен подскочи и изгледа втренчено слугата:
— Не може вече да му помогне? О, какво се е случило? Къде е вуйчо?
— В неговата стая. Аз трябваше да му известя за един хер и когато влязох, той лежеше на стола и…и…беше мъртъв.
— Невъзможно! Та ние току-що разговаряхме с него! Слизам веднага, незабавно!
Той тръгна, а Курт остана в стаята. След известно време Платен се върна пребледнял, закрачи напред-назад и заговори:
— Имаш право, драги Курт, късоглед е бил. Това доказва и последното му деяние. Така и не разбра кое е вход, кое изход. А може и да не е могъл да преживее загубата на присвоеното имущество. Той умря в греховете си. Бог да се смили над душата му!
Четвърт час по-късно Курт се намираше на път за дома. Носеше със себе си цяло състояние, ала много по-ценни от него бяха секретните книжа, с чието предаване би изразил благодарността си за отличията, които бе получил.
Най-напред се отби при майка си. Колко удивена остана добрата жена, когато той отвори сандъчето и съзря искрящите накити. Но скоро от очите й рукнаха сълзи. Прегърна сина си и въздъхна:
— Всичко това може да струва много, твърде много, ала аз хиляди пъти бих предпочела да се бе завърнал баща ти. Прави каквото искаш с тези неща, аз обаче не искам да ги виждам.
Той й предаде връзката документи, за които капитанът не биваше да узнае, но занесе ковчежето при него. Разправи как са стоели нещата и му показа съдържанието.
— Мътните го взели, сега момъкът ще се възгордее! — изръмжа под мустак Роденщайн. — Защото богатството прави човека високомерен и коравосърдечен!
— Мен не, скъпи кръстнико — увери Курт усмихнато.
— Е, нека бъде така! Но каква смяташ да я захванеш с тия неща, а?
— Ще подаря всичко.
— Човече, ти си полудял!
— Не съм, и все пак ще подаря всичко. Розичка ще получи всичките му тук джунджурии.
— Розичка? Хмм, идеята не е лоша. Ама защо пък точно тя?
— Защото единствено тя е достатъчно красива и добра да носи подобни съкровища!
При тези думи очите му заблестяха и старият хауптман, иначе не особено вещ в сърдечните работи, разбра всичко. Закани се усмихнато с пръст:
— Ей, май ми се струва, че си се влюбил, човече! Не прави глупости! Ако непременно държиш да станеш някой окаян тип, търси си семейния кръст от твоята среда, ала Горската роза не е за теб. Мястото, където расте, е прекалено високо!
— Драги кръстнико, аз умея да се катеря.
— Е, да, да — ухили се старият, — щом един оберлейтенант може да достигне небесните висини, като нищо и на мен — хауптман и Главен лесничей — Господ ще чуе жалбите! И тъй, прави каквото си наумил с вехториите, само голям залък не си пожелавай и ни остави Горската роза да си вирее неотрязана! Отбележи си го!