Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
- Значи не ме харесваш такава, каквато съм?
Той ме погледна крайно изненадано.
- Мисля, че си прекрасна такава, каквато си.
- Защо се опитваш да ме промениш тогава?
- Не искам да те променям. Искам да се отнасяш с уважение и да следваш няколко прости правила. И искам да не ме предизвикваш и да не ми възразяваш постоянно. Толкова ли е сложно?
- Но ти искаш да ме наказваш!
- Да, искам.
- Това не разбирам.
Той въздъхна и отново прокара ръце през косата си.
- Просто съм такъв. Имам нужда да те контролирам. Искам да се държиш по определен начин и ако не го направиш, искам да виждам розовата ти красива кожа с цвят на алабастър под ръцете си. Това ме възбужда.
Сега вече стигахме някъде.
- Значи не те възбужда болката, която ми причиняваш?
Той преглътна.
- В много по-малка степен от това да виждам дали си способна да я поемеш, но не това е причината. А усещането, че си моя и че мога да правя с теб това, което пожелая. Пълен контрол над някой друг. Това е, което ме възбужда, Анастейжа. Бедна ти е фантазията колко ме възбужда. Виж, не мога да ти обясня добре. Не се е налагало да го правя никога. Самият аз не съм се замислял много. Винаги съм бил сред хора, мислещи като... мен каза извинително и повдигна рамене. А ти все още не си ми отговорила на въпроса. Как се чувстваше след това?
- Объркана.
- Ти беше възбудена, Анастейжа. Той затвори очи за миг и когато ги отвори, те сияеха.
Погледът му събуди цялото ми тяло. Либидото ми, разбудено и напълно под негов контрол, бе по-крещящо и ненаситно от всякога.
- Не ме гледай така каза той.
„Какво съм направила пък сега?"
- Нямам презервативи, Анастейжа, а и сега си разстроена. Обратно на становището на съквартирантката ти, аз не съм чудовище с постоянна ерекция. И така, почувствала си се объркана.
Свих се под напрегнатия му поглед.
- Нямаш проблем да ми говориш каквото ти дойде на ума, когато пишеш мейли. Точно те ми казват какво всъщност мислиш и как се чувстваш. Защо не можеш да го правиш очи в очи? Възможно ли е да те притеснявам толкова много?
Намерих някаква въображаема точка в синъо-бежовага шиника, която мама бе направила за мен, и казах:
- Ти ме привличаш, съблазняваш и напълно ме объркваш, Крисчън. Заливаш ме, завладяваш ме. Чувствам се като Икар, който лети прекалено близо до слънцето прошепнах.
Той пое рязко въздух и спря да диша.
- Мисля, че тая работа с Икар е точно обратното каза много тихо.
- Какво казваш?
- О, Анастейжа, ти успя да ме омагьосаш. Не е ли очевидно?
Едва ли говореше на мен. „Не и аз. Аз не мога да омагьосвам".
Другата в мен бе зинала и ченето й се бе откачило. Дори тя не вярваше! То не беше и за вярване.
- И все още не си отговорила на въпроса ми. Напиши ми мейл, но веднага, защото наистина искам да спя. Може ли да остана?
- Искаш ли да останеш? Гласът ми бе... пълен с надежда.
- Ти искаше да дойда.
- Не ми отговори на въпроса.
- Ще ти напиша мейл каза той и се нацупи.
Стана, изпразни джобовете си от телефони, ключове, пари, портфейли. Господи, колко боклуци носят мъжете в джобовете си! Свали си часовника, обувките, чорапите, джинсите и сакото и ги остави на стола. Мина от другата страна на леглото и се мушна при мен.
- Лягай заповяда ми.
Мушнах се под завивката. Не можех да повярвам, че е тук, до мен. Бях в пълен шок. Той се надигна на лакът и ме погледна.
- Ако ще плачеш, моля те, плачи пред мен. Трябва да знам какво става.
- Искаш ли да плача?
- Не бих казал. Искам просто да знам как се чувстваш. Не искам да се изнизваш между пръстите ми като пясък. Изгаси лампата. Късно е, а утре и двамата сме на работа.
„Ето го, тук и толкова... властен". Но можех ли да се оплаквам вечно? Той беше в леглото ми! Не разбирах защо... може би трябваше да рева по-честичко пред него. Загасих лампата.
- Обърни се с гръб към мен каза той в тъмното.
Врътнах очи, заради което бях изяла боя днес, но знаех, че не
може да ме види. Той се долепи до мен, прегърна ме и ме придърпа до себе си. Спи, бебчо прошепна. Усетих носа му заврян в косата ми. Вдиша дълбоко аромата й.
И така... Господи! Пресвета Дево! Крисчън Грей бе в леглото ми и в меката му утешителна прегръдка заспах спокойно и дълбоко.
17.
Пламъкът на свещта бе прекалено горещ. Блещукаше и танцуваше на вятъра, който не носеше хлад, а повече жега от самия огън. Нежни крила се люлееха в тъмното като есенни паяжини и падащият при размаха им прах се пръскаше в кръга светлина. Опитвах се да се отдалеча, но светлината ме привличаше. И изведнъж стана много горещо, летях прекалено близо до слънцето, заслепена и опиянена от светлината и топяща се от топлината, уморена от усилията си да продължавам да летя. Беше толкова топло. Горещината ме задушаваше, заливаше ме като лава. Събудих се.