Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
От: Крисчън Грей
Относно: Блакбери НАЗАЕМ
Дата: 27 май 2011, 11:15
До: Анастейжа Стийл
Имам нужда да се свързвам с теб по всяко време и понеже това е единственият вид комуникация, при която си откровена, реших, че имаш нужда от един Блакбери.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
От: Анастейжа Стийл
Относно: Отвързан консуматор в действие
Дата: 27 май 2011, 13:22
До: Крисчън Грей
Мисля, че трябва незабавно да се обадиш на доктор Флин. Склонностите ти да следиш хората са извън всякакъв контрол.
На работа съм. Ще ти пиша, щом се прибера.
Благодаря за новата играчка.
Не сгреших, когато ти казах, че си завършен консуматор. Защо правиш това?
Ана
От: Крисчън Грей
Относно: Мъдростта на младите
Дата: 27 май 2011, 13:24
До: Анастейжа Стийл
Добре казано, госпожице Стийл. Мъдро както винаги.
Доктор Флин е на почивка.
Правя това, защото мога.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Сложих с омраза Нещото в задния си джоб. То бъзна още веднъж, опряно до задника ми. Колко полезна вещ, помислих си саркастично. Не му обърнах внимание, но това ми костваше цялата воля.
В четири часа господин и госпожа Клейтьн събраха всичките си служители и след една доста... смущаваща, ласкателна и много искрена реч ми връчиха чек за триста долара. И точно тогава всичките събития, натрупали се като лавина през последните три седмици изпити, завършване, един смахнат и напълно преебан от живота милионер, загубване на девственост, крайни и дискусионни ограничения, стаи с играчки, в които нямаше играчки, разходки с хеликоптер и фактът, че след края на деня си отивах... всичко това ме разтресе и едва успях да се задържа права и да не се разплача. Подсъзнанието ми ме гледаше с възхищение. Прегърнах силно господин и госпожа Клейтьн.
Тя бяха добри и щедри хора. Щяха да ми липсват много.
С Кейт се засякохме пред квартирата: и тя Тъкмо слизаше от колата си.
- Какво е това, по дяволите? викна обвинително тя и посочи аудито. Не можах да устоя на изкушението да я избъзикам.
- Кола. Това е кола.
Тя присви очи с отвращение. За секунда се зачудих дали и тя няма да ме метне на коляното си и да ме опердаши.
- Това е подаръкът ми за завършването. Опитах се да говоря спокойно и без грам емоция., Да, точно така, на мен ми подаряват скъпи коли всеки ден, така да знаеш!" Ченето й зейна в голямо учудено О.
- Много щедро копеле, нали?
Кимнах.
- Не исках да я приема, но, честно казано, не си заслужава да се караме заради една кола.
Кейт сви устни.
- Нищо чудно, че ти е взел акъла. А и нощес остана да спи у нас.
-Да.
- Искаш ли да доопаковаме?
Кимнах и влязох след нея. Проверих имейла от Крисчън.
От: Крисчън Грей
Относно: Неделя
Дата: 27 май 2011, 13:40
До: Анастейжа Стийл
Нека се видим в неделя в един часа. Добре ли е за теб?
Лекарят ще е в Ескала да те прегледа в 1:30.
Тръгвам за Сиатъл.
Надявам се всичко по преместването да мине гладко. Очаквам с нетърпение да те видя в неделя.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Не разбирах как може да пише за такива неща. Все едно обсъждахме времето. Реших да му пиша веднага след като свършим с опаковането. Как бе възможно да е толкова забавен и весел и в следващата секунда такова дърво!? Не можех да следвам обратите в настроенията му. Честно, не беше ли това имейл, каквито големите клечки пишат на служителите си? Врътнах очи пред монитора, все едно наистина исках да го предизвикам, и отидох да помогна на Кейт с опаковането.
Тейлър беше с превъзходно ушит костюм. Чак сега обърнах внимание, че наистина прилича на бивш военен много къса коса, набито мускулесто тяло и хладен поглед.
- Госпожице Стийл, дойдох за колата ви каза той.
- О, да, влез, ще взема ключовете.
Със сигурност грижите за колата ми бяха основната му задача сега. Отново се зачудих какво ли включва длъжностната му характеристика. Дадох му ключовете и тръгнахме към колата в пълно мълчание. Моето мило светлосиньо костенурче. Отворих вратата и извадих фенерчето от жабката. Това бе всичко. Нямах нищо мое в тази кола. „Сбогом Уанда. Благодаря ти". Погалих я по капака, докато затварях вратата, и попитах: