Кралят на зимата

— Не е честно — каза Артър.

— Добре, но е опасен — настоя Сеграмор със странния си акцент, — защото е човек на Ланселот.

Артър сви рамене.

— Ланселот наистина може да създава проблеми — съгласи се той със Сеграмор. — Той е наследник на Бан и обича да налага своята воля, но нима аз не обичам. — Артър се усмихна и погледна към мен. — Ти можеш да пишеш, нали?

— Да, господарю — казах аз. Бяхме отминали Сеграмор, който остана в сянката без да изпуска Артър от очи. Котки пробягаха край нас, чу се и трополенето на плъхове, които тичаха към голямата зала с димящите огньове. Аз се опитах да си представя това вонящо място пълно с римляни с бели тоги и запалени лампи, но не можах.

— Трябва да ми пишеш и да ми разказваш какво става — каза Артър, — за да не разчитам на въображението на Бан. Как е твоята жена?

— Моята жена ли? — стреснах се аз от този въпрос и за момент помислих, че Артър говори за Кана, една сакска робиня, която ми правеше компания и ме учеше на своя диалект, който се различаваше малко от майчиния ми език. Но след това разбрах, че Артър имаше предвид Люнет.

— Отдавна не съм чувал нищо за нея, господарю.

— А и не питаш, нали? — стрелна ме той с дяволит поглед, после въздъхна. Люнет беше с Гуинивиър, която пък беше отишла в далечния град Дурновария, за да живее в стария зимен дворец на Утър. Гуинивиър не искаше да напуска своя нов красив дворец в Линдинис, но Артър беше настоял да отиде по-навътре в страната, за да бъде в безопасност.

— Сенсъм ми разправя, че Гуинивиър и всичките й придворни дами почитат Изида — каза Артър.

— Кого? — попитах аз.

— Да — усмихна се той. — Изида е чужда Богиня, Дерфел, със свои собствени мистерии, нещо свързано с луната, мисля. Поне така разправя Сенсъм. Струва ми се, че и той не е много наясно, но въпреки това иска да забраня този култ. Казва, че мистериите на Изида са неописуеми, но като го попитам какво представляват, не знае. Или не иска да каже. Ти нищо не си чувал, така ли?

— Нищо, господарю.

— Разбира се — каза Артър някак си насила, — щом Гуинивиър намира утеха в Изида, култът не може да е лош. Безпокоя се за Гунивиър. Обещах й толкова много, а й давам толкова малко. Искам да върна трона на баща й, и сигурно ще му го върнем, ще му го върнем, но няма да е толкова скоро, колкото си мислехме.

— Искаш да се изправиш срещу Диурнач — попитах аз, ужасен от тази възможност.

— И той е човек като нас, Дерфел, и може да бъде убит. Някой ден ще му видим сметката. И така, ти отиваш на юг. Не мога да ти дам повече от шестдесет човека — Бог ми е свидетел, че те няма да са достатъчно, ако Бан наистина е в беда — но все пак ти ги отведи отвъд морето, Дерфел. Там ще служите под командването на Кълхуч. Може би на път за Беноик ще минете през Дурновария? Ще ми изпратиш ли вест за моята скъпа Гуинивиър?