Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
Суматохата събуди бебето и Джесика я гушна и покри лицето й с целувки, докато Паоло търкаше очи, за да се разсъни, и се опитваше да си спомни какво искаше да покаже на жена си. После изведнъж се сети. Но когато погледна, парченцето корнфлейкс от бретона на дъщеря му го нямаше, бе изчезнало завинаги и в сравнение с историческата новина на Джесика му се стори глупаво да се опита да обясни чувствата, които беше събудило у него.
Затова само гледаше как съпругата му държи дъщеря му и се усмихваше, докато Джесика се смееше и показваше на бебето паспорта и четеше името й за пореден път. Уей Джуъл Барези. Много от осиновителите даваха на бебетата си западни имена, но Джесика винаги беше казвала, че това не е необходимо. Тя вече си имаше красиво име.
Всички тези нации, култури и истории, за да се създаде това момиченце, помисли си Паоло и почувства как се пръска от гордост.
Моята дъщеря, бъдещето.
Тук нямаше място за дебели хора.
Списанието беше пълно с млади хора, облечени по последния писък на модата, или с по-стари, които вървяха в крак с модата от двайсет години и повече. Младежите бяха униформено бледи, като че ли хиляди нощни клубове бяха избелили кожата им, докато по-старите бяха странно потъмнели, почти с оранжев оттенък — цветът на кожата им явно беше изкуствено потъмнен, докато цветът на косите им явно беше химично изсветлен.
Обаче всички имаха недохранен и ултрамодерен вид и огледаха с любопитство Кат, докато минаваше с патешка походка покрай бюрата им, в осмия месец, с двайсет килограма по-тежка от нормалното си тегло, притеснена заради новата си походка — това странно клатене вляво и вдясно, от което се чувстваше като огромен подут рак. Тя се стовари задъхана в стола срещу главния редактор.
Всички списания и книги за бременни представяха променящото се тяло като величествено и земно преживяване — в статии със заглавия като „Ти си бременна!“, „40 удивителни седмици!“ и „Честито! Успяхте, да надуете корема!“, където безброй пъти се споменаваха „вашите нови секси извивки“. За първи път в живота си тя се чувстваше безлична. Подпухнала, раздута, не се чувстваше удобно в кожата си. Мислеше, че привлича вниманието като кит в център по отслабване.
През нощта уголемените й гърди я караха да се чувства, сякаш дели леглото с двама дебели непознати, които не можеха да стоят мирно. Имаше само една утеха, задето се превръщаше в жената слон, и това беше лекото ритане, което като че ли винаги започваше веднага щом полегнеше да си почине.
— Прегледах папката с изрезките от статиите ви — каза главният редактор. Почти момче в ретро „Адидас“, твърде готин, за да се усмихва.
— С удоволствие бих вършила и друга работа — рече Кат и поглади корема си инстинктивно. — Не е задължително да са рецензии за ресторанти. Знам, че вече си имате критик в тази област.
— Травис? Харесва ли ви Травис?
— О, Травис е страхотен. Много го харесвам. Проявява такава… нетърпимост. Как само успява да изглежда напълно отвратен от всичко!
— Да, добър е. — Той почеса замислено козята си брадичка. — Бих искал да ви предложа нещо, но в момента е малко неудобно.
— Че защо?
Най-накрая усмивка. Като на анорексична акула.
— Как да се изразя? Защото не мога да възложа работа на човек, който може да роди през следващия половин час. Вижте, аз самият имам деца. Две момчета, на три и на една годинка.
Бре! Кой би си помислил? Понякога й се струваше, че тя е единственият човек на земята, който чака дете.
— Много скоро ще бъдете твърде заета, за да скалъпите хиляда думи за някоя долнопробна дупка. Не го ли знаете?
— Само че аз имам нужда от работа. Не мога да работя в ресторанти, защото приключват късно през…
Спря се. Той не беше лош човек. Стана й симпатичен, когато разбра, че има деца. Но всичко в измъченото му притеснено изражение говореше само едно.
Това не е мой проблем, госпожо.
Кат имаше усещането, като че работещият свят изведнъж преминаваше покрай нея. Почувства се стара, макар че в този офис имаше далеч по-стари от нея — всички онези четирийсетгодишни роби на модата, ветерани от Ибиса и закоравели от шумни веселби и екстази глави — някак си изглеждаха по-млади от Кат с техните голи пъпове, необременен живот и изкуствено изсветлени коси.
Кат стана да си ходи и отново погали корема си. Нагоре-надолу, нагоре.