Един от нас

— Казах ти. Не всичките бяха мои.

— Хап, не започвай пак с тези глупости за отвличанията, защото наистина няма да мога да ги понеса.

— Не вярваш, че Хелена е била с мен?

— Нито за миг. — Травис се облегна на стола си и ме погледна през масата. — Не вярвам, че би работил с нея след онова, което ти е сторила.

— А кой според теб е елиминирал Роумър, когато те е последвал във Венис?

Травис направи пауза и каза:

— Не зная.

— И докато говорим по този въпрос — да си виждал Роумър днес?

— Не, не съм. Защо?

— Докато бяхме с Хелена в Кресота, бяхме нападнати от двама въоръжени. Някой трябва да е съобщил на шефа им, че сме там. Те дори намекнаха за това.

— Добре, продължавай, Хап! Кажи ми, че един полицейски служител е свързан с опит за убийство!

— Ами ти го кажи по друг начин, ако можеш, Травис!

— Не е ли по-добре да изпратя някой във Флорида да говори с ония типове, които уж нападнали теб и дематериализираната ти бивша съпруга? Да видим те какво ще кажат?

Въздъхнах тежко.

— Не е вариант.

Вече съжалявах, че бях застрелял онзи тип, макар да бе заплашил родителите ми. Травис изви очи към тавана.

— Беше при самозащита — умолително добавих аз.

— Знаеш ли какво, Хап? Имам колекцията ти от пистолети и ако балистичните анализи съвпаднат с куршумите от телата на ония от Флорида, да знаеш, че сам си си изкопал яма — толкова дълбока, че и небето даже няма да можеш да видиш от нея.

— Те бяха измет.

Можете да си мислите, че знаете какво е да убиваш, но всъщност не е така. Докато не видиш целия хаос, не чуеш писъците и не разбереш колко необратими са деянията, които току-що си извършил — все едно не знаеш нищо. То е едно от ония деяния, от които никакво чудо не може да те измъкне.

— Аха, ами ти, ти какво си?

— Те се опитваха да ме убият.

— И не знаеха, че цяла сюрия чака за същото? Можеше да им дадеш номерче за опашката. Сигурно щяха да почакат.

— Травис, трябва да ме пуснеш!

Той се изсмя злобно:

— Оо, разбира се. Само че преди теб в списъка има още няколко серийни убийци.

— Дължиш ми още едно денонощие.

— Остави, Хап. Нещата не вървят така добре, както ти се струва. Виж какво става! Отиваш да търсиш ония типове, обаче губиш друг човек.

Метнах му един свиреп поглед:

— Ще ти кажа нещо, обаче след това ти ще ме пуснеш!

— Хап…

— Само ме слушай. Намери ли някакви други имена в кабинета на Хамънд?

— Защо?

— Да или не, Травис? От това зависи много.

— Да, открихме още трийсет листчета. В момента ги декодират.

— Глупости. Вече знаеш кои са хората. Незабавно ги постави под полицейска охрана.

Травис ме изгледа подозрително.

— Защо?

— Не типовете с костюмите са поели рекета на Хамънд, а предишният му партньор.