Един от нас
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стойчо Драгнев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Един от нас». Краткое содержание книги:
Преди година време, след третия си такъв опит, Лаура се опитала да се поправи. Вариантът „самоубийство“ не вършел работа. Било потискащо, глупаво и болезнено. Опитала да отказва цигарите за определени периоди от време, а започнала най-напред от тях, защото всички знаят, че да се пуши е лошо. Сега е времето на изкупителните жертви и тютюнопушенето е на първо място. Няма значение, че това, което ядем и пием, ни съсипва не по-малко и че колите ни бълват във въздуха отрови, които просто си остават там. Само че обичаме бургерите, бирите и автомобилите си, затова хайде да се нахвърлим върху нещо друго. Хайде да забраним пушенето на обществени места, в самолетите и в баровете и тогава целият свят ще стане прекрасен, слънчев и светъл. Нека за нещастието обвиним проблемите си — така няма да се налага да ги разрешаваме. В сегашните филми на ужасите умират първи не разюзданите мръсници, а ония, които носят пакет „Марлборо“ в чантите си.
Престанала да разрешава на мъжете да я чукат, освен ако нямала друг избор. Опитала се да кара без това, но човек, който се интересува само от безинтересни за теб тъпи шегички, не може да те разсейва за дълго. Борила се и с пиенето — понякога успешно, понякога не. Да не пиеш е трудно — много, много трудно. Ония, които не са опитвали да престанат да пият, нямат никаква представа колко трудно е това. Понякога успяваш да спечелиш битката със себе си, като цял ден до болка стискаш зъби. Друг път — не успяваш и точно в такива дни се чувстваш като победител. „Майната му, казва ти един глас, майната му, майната му!“ Не знаеш чий е този глас, но ти се струва, че говори разумно и казва истината. Проблемът е, че алкохолът лъже — той е добра компания в бара, но никога няма да ти стане приятел. Залъгва те, кара те да се чувстваш по-добре за момент, също като някой познат, който не иска да отказваш цигарите, защото той ще остане сам с лошия си навик. Говори забавно, обещава ти успокоение и ти му вярваш, макар да знаеш, че изведнъж ще млъкне, както прави винаги, и няма да може да ти каже нищо полезно, когато ужасът отново се върне и те сграбчи в лапите си — изоставен и самотен на тази въртяща се в празното пространство студена планета.
Нищо не помагало. Когато се опитвала да си представи някакво бъдеще, умът й непрекъснато се връщал назад към първоначалния срив. Депресията не е просто мръсен прозорец към света. Тя е дом, на който всички прозорци са закепенчени, и всичко, което виждаш и в което вярваш, е вече случилото се. Смъртта е като любовта и когато умиращият си самият ти, отново копнееш за някакво вълшебство. Вкопчваш се в събития и заличаване на спомени, които биха поставили всичко по местата. Когато всички останали са се провалили, ти сам трябва да се превърнеш във вълшебник и да подложиш себе си на чародейство. Веднъж месечно отблъскваш от себе си спомена за майка си, секунда преди тя да ти каже, че спи с Рей.
Но и това не става. И това не помага.
Тогава какво трябва да направиш?
Разбираш, че не думите са те променили — не думите на майка ти или на когото и да било, а е един факт. Един мъж, чието присъствие в живота ти се е превърнало в черна дупка, около която кръжиш безпомощно. Колкото и да се опитваш да го забравиш, годините не ти помагат да се освободиш от неговата хватка. Това не е любов или омраза, а просто психологическа бинарна звезда.
Неговото съществуване е оцветило живота ти. Дори е възможно това да не е негова грешка, но нещо трябва да се направи, за да излезеш от този порочен кръг.
Усетих, че нещо ме подръпва, че не иска да ми бъде отнето.
Скърцащ звук като от повреден механизъм.
Кратък поглед към нещо като коридор, всичко толкова бяло, че едва го виждаш, болница с размерите на безкрайността, ароматизирана, винаги когато нещо бива заключено зад някаква врата. Блъскане на безброй юмруци, пърхащите криле на миговете, приковани с карфици по стените, за да не могат да отлетят.
След това отново можех да виждам.
Бях в самолета. Стюардесата все още разговаряше с двойката, седнала няколко реда по-напред, и думите й стигаха до мен. Салонът изглеждаше нормален, чувах грохота на въздуха, минаващ под и над крилете, и как някой налива нещо в пластмасова чашка.