Живот след живота
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #27
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1229-2
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Живот след живота». Краткое содержание книги:
— Е, та тази баба е моята леля Галя, Галина Илинична Корягина.
— Сериозно?! — плесна с ръце майката на Рита.
— Аз живея постоянно в чужбина, отдавна не бях виждала леля Галя, дори не можах да дойда за погребението. Но ето, сега дойдох и ми казаха, че вашата дъщеря е живяла с нея до последния й ден. Затова исках да се видя с нея, да си поговорим за леля Галя. Ще ми кажете ли къде да намеря Рита?
— Ами аз не знам адреса, че и за какво ми е потрябвал? Няма как да ида при нея, трябва да си гледам живинките — кокошки, прасе, а здравето ми вече хич не го бива. Но имам телефона й, често се обаждам, говорим си с Риточка. Запишете си го, щом ви трябва.
Валентина Николаевна явно много обичаше дъщеря си и беше готова да говори за нея безкрай.
— Риточка има в Костровск хубава работа, получава добри пари, хубаво й плащат, и на мен помага, праща ми. Вярно, идва си много рядко, ужасно е заета, работата й е сложна и отговорна, не може да отсъства. Завърши и института в Костровск, има диплома.
— Като каква работи Рита?
— Мениджър в някаква фирма — гордо каза Валентина Николаевна.
„Доста добро израстване в кариерата за момиче, което само преди по-малко от година е било служител в химическото чистене в Томилин — помисли си Настя. — И жилище има, и добре платена работа. Откъде е всичко това? Да не би да си е намерила стабилен мъж?“
— В каква фирма?
— Знам ли и аз, не разбирам от тия неща, продават ли нещо, купуват ли… Но е хубава работа, не се съмнявайте. И Риточка ми е добра дъщеря, ей го, всички женоря в селото ми завиждат, че Ритуся ми е толкова грижовна. Защото на другите децата им пораснаха, изучиха се на гърба на родителите си, пък забравиха за баща и майка, уредиха се нейде по столиците и живот си живеят, а моята Ритуся не е такава. Ето, ще се срещнете и ще видите. Погледнете каква красавица ми е тя! Това е нейна снимка.
Настя приближи до стената, обилно окичена с фотографии, и си спомни за снимките на животните. Отново в главата й се мярна въпросът как така бе успяла да ги снима толкова хубаво. И Костя Еремеев спомена нещо за дарба и предназначение. Може би наистина има смисъл да се захване с това по-сериозно?
С интерес заразглежда снимките на семейство Нечаенко, опита се на око да определи сполучливите или несполучливите ракурси и осветление.
— Ето ни с мъжа ми в деня на нашата сватба — обясняваше Валентина Николаевна. — Мъжът ми почина, пропи се, царство му небесно. А ето я Риточка на шест години, на сутрешен спектакъл в детската градина. А ето я Ритуся на абитуриентския й бал.
Това, което Настя видя на снимката, никак не можеше да се нарече „красавица“: прекалено високо чело, увеличено от сресаната назад и стегната на кок на тила коса с някакъв неясен цвят, неизразително лице и чудовищни, щръкнали огромни уши. Ех, точно на такива е нужна отопластика! И устата беше доста големичка. Но като цяло — не че красиво, но не и грозно момиче, което с нищо не бие на очи. Очите й — умни, внимателни, но малки и поставени близо едно до друго. Би трябвало да си смени прическата и да я оформи добра фризьорка… Ето, нея трябва да даде човек в ръцете на Тамара Николаевна! Интересно, какво ли би й отивало? Как ли би я сресала Тамара? Такива уши и такова чело непременно трябва да се скрият, тук би подхождала прическа тип паж или каре с дълъг гъст бретон, тогава челото и ушите биха се скрили. Очите трябва да се гримират правилно, та разстоянието между тях да изглежда по-голямо, а самите очи — по-ярки, по-изразителни. И веждите да се подчертаят. И косата да се боядиса. Ще стане кукличка! Настя се опита да си представи това преправено, подобрено лице и изведнъж разбра, че вече го е виждала някъде. Виждала е и гъстия бретон, и наситения цвят на косата, и умело гримираните очи… Господи! Ами че това е любовницата на Льоня Вешняк, която й бе показал днес в ресторанта Старков. Виж го ти момичето, виж я тази Ритуся!
— Валентина Николаевна, а Рита не ви ли е разказвала за Леонид? — попита тя сякаш между другото.
— За Леонид ли? Не. А кой е този Леонид?
— Леонид Вешняк. Никога ли не сте чували това име?
— Не — поклати глава майката на Рита, — за пръв път го чувам. Кой е той? Защо смятате, че Риточка го познава?
— Познат е на леля Галя, мислех, че може да е ходил при нея — излъга Настя. — А как върви личният живот на Рита? Има ли си сериозен приятел?
— Ох, това не знам — въздъхна Валентина Николаевна. — Мисля, че си има някого, та тя е такава умница и красавица, непременно трябва да й провърви в живота повече, отколкото на мен. Дано да има късмет, че с моите болести може да не дочакам внуци…