Каин и Авел [bg]

Той седна до нея и завъртя замислено напитката в чашата си.

— Години наред не съм слушал музика. Когато най-сетне чух Моцарт, той докосна сърцето ми както никой друг композитор.

— Понякога ти личи много, че идваш от Централна Европа. — Мелани придърпа края на копринената си рокля, върху който Авел беше седнал. — Кой би предположил, че един директор на хотел обича Моцарт!

— Един от предците ми, първият барон Розновски — поясни младежът, — се е познавал лично с маестрото и е бил близък приятел на семейството, затова винаги съм смятал, че Моцарт е част от живота ми.

Мелани се усмихна непроницаемо. Авел се наведе и я целуна току над ухото, зад което тя бе прибрала кичур руса коса. Младата жена продължи разговора, без да показва с нищо, че е забелязала целувката.

— Фредерик Сток улови до съвършенство настроението на трета част, нали?

Авел се опита да я целуне още веднъж. Този път Мелани се извърна с лице към него и му позволи да я целуне по устните. Сетне се отдръпна.

— Трябва да се прибирам в общежитието.

— Но нали едва-що си дошла! — смая се Авел.

— Да, да, така е, ала утре трябва да ставам рано. Чака ме тежък ден.

Авел я целуна още веднъж. Мелани полегна на канапето и младежът се опита да приплъзне ръка върху гърдите й. Тя пак се отдръпна и го отблъсна деликатно.

— Трябва да тръгвам, Авел — настоя тя.

— Я не се занасяй, можеш да поостанеш още — рече младежът и отново се опита да я целуне.

Този път тя го спря, като му даде твърд отпор.

— Какви ги вършиш, Авел? Това, че си ме завел на концерт и на вечеря, не ти дава право да ме мачкаш.

— Но нали излизаме от месеци! — възкликна младежът. — Мислех, че нямаш нищо против.

— Откъде реши, че излизаме от месеци! От време на време вечерям с теб в ресторанта на баща си, но това съвсем не означава, че излизаме.

— Извинявай — рече Авел. — Последното, което искам, е да си мислиш, че те мачкам. Исках само да те докосна.

— Няма да позволя на никого да ме докосва, освен ако не смятам да се омъжа за него — поясни тя.

— Но аз искам да се оженим — пророни едва чуто младежът.

Мелани избухна в смях.

— Какво толкова му е смешното — почервеня Авел.

— Не се вдетинявай, Авел, никога няма да се омъжа за теб.

— Защо? — попита младият мъж, стъписан от категоричността в гласа й.

— Не приляга на една южнячка с добро потекло да се омъжва за поляк първо поколение имигрант — отвърна Мелани, като изпъна гръб и взе да оправя роклята си.

— Но аз съм барон — възрази донейде високомерно Авел.

Мелани пак прихна.

— Нима си въобразяваш, че някой ти вярва? Толкова ли не знаеш, че всеки път, когато отвориш дума за благородническата си титла, целият персонал ти се присмива зад гърба?