Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 107 108 109 110 111 112 113 114 115 ... 228
Перейти на страницу:

После се сети за разговора от предната нощ. Нямаше да се учуди, ако от банката бяха дошли, за да влязат във владение на хотела.

— Някой се е хвърлил от прозореца на хотелската стая.

Авел изтрезня на мига.

— Гост ли?

— Според мен да — отвърна момчето, — но не съм сигурен.

Асансьорът спря на партера. Авел дръпна рязко металната врата и изхвърча на улицата. Полицаите вече бяха дошли. Авел нямаше да разпознае трупа, ако не беше карираното сако. Един от полицаите записваше нещо. При Авел дойде мъж в цивилни дрехи.

— Вие ли сте директорът?

— Да.

— Имате ли представа кой е мъжът?

— Да — изпелтечи младежът. — Казва се Дейвис Лерой.

— Знаете ли откъде е и как да се свържем с близките му?

Авел извърна очи, да не гледа размазаното тяло, и отговори по инерция:

— От Далас е, дъщеря му, госпожица Мелани Лерой, следва в Чикагския университет и живее в общежитието.

— Веднага ще пратим някой да й съобщи.

— Не, недейте. Аз ще й кажа — спря го младежът.

— Благодаря ви. За предпочитане е роднините да не научават новината от някой непознат.

— Какъв ужас! Защо го направи? — пророни Авел, след като отново се извърна към мъртвия си приятел.

— Само за днес това е седмото самоубийство в Чикаго — отбеляза равнодушно полицаят, после затвори черното тефтерче и отиде бавно при линейката.

Авел загледа как санитарите вдигат от тротоара трупа на Дейвис Лерой. Втресе го. Той се свлече на колене и се изповръща в канавката. За кой ли път бе изгубил най-добрия си приятел. Ако беше пил по-малко и бе мислил повече, сигурно щеше да го спаси. Авел се изправи, качи се в стаята си, дълго стоя под студения душ и криво-ляво успя да се облече. Поръча си силно кафе, после отиде в президентския апартамент и го отключи. Ако не се броят няколкото празни бутилки бърбън, по нищо не личеше, че преди броени минути тук се е разиграла такава драма. В този миг Авел видя писмата. Бяха оставени върху нощното шкафче до неоправеното легло. Първото беше за Мелани, второто — за някакъв адвокат в Далас, и третото за Авел. Той разкъса плика и зачете с премрежени от сълзи очи последните думи на Дейвис Лерой.

Драги ми Авеле,

След решението на банката това е единственото, което ми остана да сторя. Вече няма защо да живея, твърде стар съм, за да започвам наново. Знай, убеден съм, че ти си единственият човек, който би могъл да извлече полза от тази ужасна каша.

Написах ново завещание, с което оставям на теб другите седемдесет и пет на сто от акциите в хотелска верига „Ричмънд“. Съзнавам, че те не струват нищо, но затова пък сега си законен собственик на веригата. Не се уплаши, купи с пари от джоба си дяла от двайсет и пет на сто, затова си заслужи правото да опиташ да се споразумееш с банката. Всичко друго, което притежавам, включително къщата, съм завещал на Мелани. Много те моля, нека тя научи за смъртта ми от теб. Не позволявай да й съобщават от полицията. Щях да се гордея, ако ми беше станал зет, съдружнико.

Твой приятел,

Дейвис

Авел прочете втори, сетне и трети път писмото, сгъна го старателно и го сложи в портфейла си.

По-късно същата сутрин отиде в студентския град и съобщи възможно най-предпазливо новината на Мелани. Седна на канапето, без да знае какво повече да добави. Тя посрещна вестта за смъртта на баща си изненадващо спокойно, сякаш едва ли не бе очаквала това да се случи. Пред Авел не пророни и сълза — може би щеше да си поплаче на воля по-късно, след като той си тръгнеше. На него за пръв път му домъчня за нея.

Върна се в хотела и реши да не обядва, поръча си на един от келнерите само доматен сок и седна да прегледа пощата. Имаше писмо от Къртис Фентън от банка „Континентал Тръст“. Днес на Авел явно му предстоеше да получава много писма. Фентън бил научил, че една бостънска банка — „Каин и Кабът“, била влязла във владение на хотелската верига „Ричмънд“. Сега-засега всичко щяло да продължи постарому, докато не бъдело насрочено заседание с господин Дейвис Лерой, с когото да се обсъдела продажбата на хотелите.

Авел дълго се взира в думите, после, след като изпи още един доматен сок, седна да пише писмо на председателя на управителния съвет на „Каин и Кабът“, някой си господин Алан Лойд. Някъде след пет дни получи отговор с покана на четвърти февруари да присъства на свиканото в Бостън заседание, на което да обсъди с директора по фалитите ликвидацията на хотелската верига. Междувременно банката щяла да проучи какви са последствията от внезапната трагична смърт на господин Лерой.

1 ... 107 108 109 110 111 112 113 114 115 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)