Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 228
Перейти на страницу:

Благодарение на железния юмрук на Авел кухнята в „Ричмънд“ се подобри дотолкова, че хора, живели в града цели трийсет години, без дори да подозират, че има такъв хотел, започнаха да идват тук всяка събота вечер и да си похапват на корем. За пръв път от двайсет години директорът обнови обзавеждането на целия хотел и облече персонала в зеленосърмени униформи по последна мода. Един от гостите на „Ричмънд“, който всяка година отсядаше за седмица в него, дори не посмя да влезе, решил, че е сбъркал хотела.

Авел осъзна, че наистина е успял, когато Ал Капоне нае отделна зала за шестнайсет души, където да чества трийсетия си рожден ден.

През това време фондовият пазар процъфтяваше и състоянието на младия поляк се увеличаваше. Преди година и половина той бе напуснал „Плаза“ с осем хиляди долара, а сега притежаваше над трийсет хиляди в дялове и акции. Беше убеден, че котировките ще продължат да се покачват, и задължително влагаше печалбата си отново в акции. Личните му нужди и досега си бяха, общо взето, скромни. Авел си бе купил два нови костюма и първия чифт кафяви обувки. И досега живееше и се хранеше в хотела и почти не харчеше. По всичко личеше, че го чака бляскаво бъдеще. Сметката на „Ричмънд“ вече трийсет години бе в „Континентал Тръст“, затова, след като се премести в Чикаго, младежът също прехвърли личните си спестявания там. Всеки ден ходеше в банката да внесе постъпленията от предния ден. Един петък сутринта се изненада доста, когато му казаха, че директорът искал да се види с него. Знаеше, че личният му влог никога не е на червено, и затова реши, че на срещата вероятно ще стане дума за хотела. Банката не можеше да се оплаче — за пръв път от трийсет години „Ричмънд“ беше на печалба. Един от чиновниците преведе Авел по лабиринта от коридори, накрая излязоха при стилна дървена врата. Тихо почукване, и младежът се озова в кабинета на директора.

— Казвам се Къртис Фентън — представи се мъжът зад писалището, после му протегна ръка и го покани да седне на тапицирания със зелена кожа фотьойл.

Беше спретнат възпълен мъж с прилични на полумесеци очила, облечен в строг костюм с жилетка, снежнобяла риза и черна вратовръзка.

— Благодаря — промълви притеснено Авел.

Покрай това посещение в съзнанието му изплуваха спомени от миналото, спомени, които той свързваше единствено със страха и несигурността какво ли ще стане оттук нататък.

— Щях да ви поканя на обяд, господин Розновски…

Авел се поуспокои. Знаеше прекрасно, че директорите на банки не си губят времето в обеди, ако имат да ти съобщават нещо неприятно.

— Но възникна нещо, което не търпи отлагане, затова, надявам се, няма да имате нищо против да обсъдим въпроса още сега. Та да си дойдем на думата. Една от най-уважаваните ни клиентки, възрастна дама на име Ейми Лерой… — Веднага щом чу името, Авел застана нащрек. — … притежава двайсет и пет на сто от акциите на хотелска верига „Ричмънд“. Многократно е предлагала пакета на брат си, господин Дейвис Лерой, той обаче не е изявявал желание да купи дела на госпожица Ейми. Разбирам го. Вече притежава седемдесет и пет на сто от търговското дружество и според мен смята, че може да не се безпокои за останалите двайсет и пет на сто, които всъщност са наследство, оставено от покойния им баща. Но госпожица Ейми Лерой би искала да продаде акциите си, понеже досега те не са й носили дивидент.

Авел не се учуди.

— Господин Лерой е дал да се разбере, че не възразява сестра му да продаде дяла си, а на нейната възраст тя предпочита да разполага с пари в брой, вместо да чака хотелите да излязат на печалба. Ето защо, господин Розновски, реших да ви запозная с положението, в случай че познавате човек, който проявява интерес към хотелиерството и би закупил акциите на моята клиентка.

— Колко би желала госпожица Лерой да получи за дела си? — попита Авел.

— Според мен ще бъде доволна да ги продаде само за шейсет и пет хиляди долара.

— Шейсет и пет хиляди долара е твърде висока цена за акции, които никога не са носили дивиденти — възрази младежът. — Пък и няма особена надежда да донесат в близко време.

1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)