Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Танц със сенки [bg]
Танц със сенки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Танц със сенки [bg]

Электронная книга - «Танц със сенки [bg]». Краткое содержание книги:

Заровете на съдбата се завъртат, показвайки единици, и това означава, че отрядът попада в поредната неприятност, а за всички ще трябва да опере пешкира крадецът. Или героят? Или просто човекът, оказал се на грешното място в грешното време? Не, наистина, сами помислете, как може да се нарече онзи, който се напъхва между слуги на Господаря и на Неназовимия, влиза в гнездо на оси, за да вземе ключа за Портите на елфийските гробници, пресича Иселина, Пограничното кралство и стига до горите на Заграбия? А също така като по чудо избягва остриета, стрели и още множество вредни за здравето „изненади“. Как ще заповядате да го наричаме? Правилно, най-малкото глупак и самоубиец, щом е решил да се бори за Рога на дъгата. И сега, когато да се отстъпва е твърде късно, сенките се сгъстяват, обгръщат отряда и вече не е ясно къде е приятелят и къде — врагът, къде е онази неуловима граница между отговора и тайната, между живота и смъртта. В крайна сметка много хора не знаят, че танцът със сенки невинаги те води по верния път…
1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 181
Перейти на страницу:

— Суовик Паргайд — раздаде се спокоен глас зад мен.

Обърнах се. И разбира се, зад гърба ми стоеше собственикът на имението. Дори не бях чул кога се е приближил до мен. При това на пода нямаше султанатски килими, а мраморни плочки. А и Змиорката не ми даде никакъв сигнал. Значи графът беше излязъл от онази полузатворена врата.

— Моля да ме извините, графе. Видях картините и не можах да устоя на любопитството си.

— Доста сте се отдалечили, дралан — някак недобре се усмихна Балистан Паргайд. — А-а-а, ето го и уважаемият херцог!

За щастие, Змиорката, явно усетил нещо нередно, се появи в края на коридора.

— Надявам се, че дралан Пар не е оскърбил вашите предци, графе? Той се интересува от старини…

— Наистина ли? — вдигна вежди графът.

„Откога такива съмнителни муцуни се интересуват от антики? Откакто са го отделили от ралото и са го издигнали?“ — сякаш казваше погледът на Паргайд.

— Кажете ми, графе, кой е изобразен на портрета? — побърза да смени темата в по-спокойно русло Змиорката.

— Вие оказвате чест на моите предци, милорд! Това е Суовик Паргайд, както вече казах. Третият в рода Паргайд. За съжаление, един прекрасен ден той отишъл в Планините на джуджетата и така и не се върнал оттам.

— Съжалявам.

— Той е направил много за нашия род. Наистина много, но, между другото, какво само за родственици говоря. Елате, ще ви запозная с моята страст!

Графът извади тънък, изящен ключ и отключи най-близката врата. Хубава ключалка, преди да я отвориш, седем пъти ще се изпотиш.

— Чувствайте се като у дома си, херцог. И вие, дралан, заповядайте. Е? Какво ще кажете?

— Впечатляващо.

— Моята малка страст.

— За цената си тя съвсем не е толкова малка, графе — казах аз, оглеждайки експонатите в колекцията на Балистан Паргайд.

— О! Разбирате ли от това?

— Малко. Херцогът вече спомена, че се интересувам от старини…

— Е, и на колко бихте оценили всички тези дрънкулки, дралан?

— Седемнадесет хиляди златни. Но това е само приблизителна оценка.

— О! Наистина разбирате от антики. Шестнайсет хиляди и петстотин, за да бъдем точни. Херцог, случайно да сте взели онази дрънкулка, за която ви споменах в писмото?

— Гривната? Да, но тя не е моя. Всъщност дралан Пар се интересува от такива неща.

— Ето я, графе, заповядайте.

И аз подадох творението на огрите на Балистан Паргайд.

— Между другото, как разбрахте, че имам тази гривна? — някак между другото попита Змиорката, докато разглеждаше разяден от ръжда меч.

— Слухове — усмихна се графът, жадно гледайки древния и почти изтрил се надпис върху гривната.

— Трябва да е някой от слугите ми…

— Да, слугите са ненадеждни. Но послушайте моя съвет, херцог. Нищо не вразумява слугите така, както един хубав бой. Между другото, дълго ли ще останете в Раненг?

— Не, само минавам оттук и утре сутринта възнамерявам да продължа.

— Пътешествате?

— Да — едносрично отговори гаракецът, докато внимателно разглеждаше любопитна вещ от Съзидателната епоха.

Приближавайки до прозореца, видях парка, облят от светлината на луната.

— Поставили сте решетки на прозорците, графе?

— Извинете, какво казахте, дралан? — Балинстан Паггайд за миг се откъсна от съзерцаването на черната гривна. — Ах, да, решетките! Това е заради крадците. Поставих решетки в това крило. Тук и в спалнята ми. Въпреки че след като моите хора одраха на живо кожите на двама крадци, гилдията на крадците реши да не рискува главите на своите членове.

— Мисля, че няма да е за дълго, графе, тук имате цяло състояние.

— Е, ще поживеем, ще видим.

Има си хас! Сигурен бях, че не се е ограничил само с решетките, най-вероятно на прозорците, че дори и на вратите има заложени и други магически и горещи в буквалния смисъл на думата изненади.

— Колко искате за нея? — попита Балистан Паргайд, връщайки ми гривната. — Това нещо ме заинтересува.

1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)