Ширината на света [bg]

Хора се издигаха до тавана с Елевата и се спускаха с Десенте.

Стволът на дървото, сътворено от мен по средата на залата, се свиваше под въздействието на Уитеро.

Като цяло, можех да съм доволна от себе си.

Отидох да навестя стаята, в която Делф провеждаше своите часове.

Както обикновено, той бе спретнато облечен в костюм с жилетка и изглеждаше пленително красив с буйната си, дълга коса и висока, силна снага. В стаята имаше двайсетина ученици и аз забелязах как дамската половина по някакъв начин успява едновременно да записва всяка негова дума, да се киска и да се споглежда крадешком.

Затворих тихо вратата и се отдалечих, поклащайки глава.

Женски.

На вечеря всички се хранихме заедно. Аз предпочитах да го правим на смени, за да не претоварваме госпожа Джоли, но този път тя настоя, а и угощението беше великолепно — включваше пиле, шунка, зеленчуци от градината, хрупкав, прясно изпечен хляб, а накрая и пудинг, след който се почувствахме щастливи и с натежали кореми.

Пожелахме си лека нощ и се упътихме към стаите си.

В коридора, преди да се разделим, Петра ми каза:

— Мисля, че напредваме добре. Артемис Дейл и Реджина Самс вече рядко допускат грешки. Кати Уотсън хвърля Енснарио като истински професионалист, а проклятието за конвулсии на Алекс Притиман е почти неразбиваемо.

— А Никълъс Бонъм? — попитах дяволито. — Той също изглежда обещаващ.

Тя се изчерви и извърна лице.

— Справя се, но му трябва още работа.

— Е, сигурна съм, че ти ще му отделиш цялото внимание, от което се нуждае.

Трябваше да призная, че от пристигането ни насам Петра се разхубавяваше с всеки изминал ден. И нищо чудно — сега можеше да се къпе редовно, да носи чисти дрехи, да вчесва косата си. А и се бе наляла апетитно от гозбите на госпожа Джоли. Никълъс Бонъм щеше да бъде истински късметлия, ако спечели благоразположението й.

— Снощи се опита да ме целуне — изтърси изненадващо тя.

— А ти?

— Зашлевих го.

— Наистина?

Тя се усмихна.

— Да, но после му върнах целувката.

— Сигурна съм, че му е харесало — засмях се аз.

— Делф пък иска да се целува с теб.

— Откъде знаеш? — сепнах се.

— Сам ми каза. Онази път, когато ни завари в стаята му. Той наистина те обича, Вега. Винаги съм го знаела, макар и понякога да флиртувах с него, за да те подразня. Тогава ми поиска съвет какво да прави.

Върнах се мислено към вечерта, когато едва не бях изпратила Петра на смърт. Нима бяха разговаряли за мен?