Ширината на света [bg]

Вдигнах пръчката и всички последваха примера ми.

Дишането им бе учестено, също както и моето. Бяха тренирали дълго и упорито, но все в безопасните предели на Емпирей. Сега бе различно. Намирахме се в реалния свят и наоколо бе пълно с хора, готови да отнемат живота ни.

Амикус изглеждаше изпълнен с мрачна решимост, Сара — наострила сетива, а Денис — леко притеснен.

Влязохме през задния вход, който отворих с помощта на просто заклинание.

Къщата бе красиво и богато обзаведена, но аз пет пари не давах за това.

Интересуваше ме само пръстенът — единственото наследство, останало от дядо ми. Дори да не можеше да ме прави невидима, пак бих дала всичко, за да си го върна.

На първите три етажа нямаше никой. Оставаше само най-горният.

Използвах Кристиладо магнифика, за да оглеждам вътрешността на стаите, докато не стигнахме края на коридора. Там, зад вратата отляво, спеше мъж.

И на ръката му беше моят пръстен.

— Ингресио.

Вратата се открехна и ние на пръсти влязохме вътре.

Огледах всяко кътче на помещението, преди да съсредоточа вниманието си върху леглото, където кротко похъркваше майор Нелсън.

— Реджойнда, пръстен.

Той се изниза от неговия пръст и прелетя в ръката ми. Веднага си го сложих и го завъртях.

Но щом се обърнах към Сара, сърцето ми слезе в петите.

Тя явно още ме виждаше.

— Ембатлементо — извиках, докато от всички страни избухнаха светлини.

Дузина Маладони бяха изникнали в стаята и ни обстрелваха със заклинания.

Денис изпищя, когато едно от тях попадна в ръката му и от нея бликна кръв.

С помощта на Дестин се издигнах към тавана и отвърнах на огъня.

— Гръб в гръб! — изкомандвах.

Тримата бързо образуваха защитна триъгълна формация, както ги бях учила.

Продължих да сипя върху Маладоните магия подир магия, което даде възможност на спътниците ми да се окопитят.

Сара изпрати ловко извита Джагада, която посече един Маладон, продължи нататък и улучи съседа му.

Амикус непоколебимо хвърляше заклинания Импакто и поваляше противниците на пода.

Денис, макар и с една ръка, успя да улови двама в примка и да ги обезвреди.

Аз довърших делото с хитроумна магия, показана ми от Астрея.

Първата част се състоеше в издигане на ослепителна огнена стена. Щом костюмираните я атакуваха с пръчките си, откриха, че тя всъщност е магическо огледало, от което собствените им проклятия отскачат право в лицата им.

Щом и последният Маладон падна, кацнах обратно на пода.

— Да се омитаме оттук — казах и тъкмо се канех да ги обгърна с магическата нишка и да произнеса Пас-пусе, когато нова фигура изникна на две крачки пред мен.

— Това ли търсиш? — попита с презрителна усмивка Ендемен и вдигна истинския ми пръстен. — Полезна дрънкулка, нали?

Имаше време, когато дори само видът му бе достатъчен, за да ме хвърли в ужас. Но това време отдавна бе отминало.