Ширината на света [bg]

Тя докосна верижката около врата ми.

— Той ли ти я даде?

— Да, като подарък — усмихнах се.

— Така ли се прави на рождените дни?

Усмивката ми изчезна, а сърцето ми се сви от жалост. Тя явно дори не знаеше за обичая.

— Обикновено. Кога е твоят рожден ден?

— Не съм сигурна. Мама ми каза само, че когато съм се родила, е било студено. А знам, че съм на седемнайсет, защото докато бях малка, брояхме зимите. После продължих да ги отбелязвам с резки върху една пръчка.

— Е, сега пак наближава зима, значи може би скоро и ти ще имаш празник.

Тя сви рамене, все така без да откъсва поглед от медальона.

— Вече трябва да вървя — прекъснах накрая неловката тишина.

— Честит рожден ден, Вега. Успех в пътуването. Ще се видим, когато… когато се върнеш. И се надявам да намериш пръстена.

— Благодаря, Петра. Аз също.

Тя се обърна и си тръгна.

Появихме се безшумно край железопътната гара в Голям Честен, облечени в тъмни палта и с нахлупени шапки, закриващи по-голямата част от лицата ни.

С Денис, Сара и Амикус бяхме преговорили плана няколко пъти, преди да напуснем Емпирей. Те познаваха града по-добре от мен, понеже дълго бяха живели тук.

Личеше, че са напълно готови за предстоящата задача. Пръчките бяха стиснати в облечените им с ръкавици ръце, а погледите им бяха твърди и уверени.

Поведох ги през мрака към казармата на Елитната гвардия.

Пътьом видяхме плакат, залепен за един стълб. Осветих го и прочетох:

НАГРАДА ЗА ВСЯКА ИНФОРМАЦИЯ, ВОДЕЩА ДО ОТКРИВАНЕТО НА СЛЕДНИТЕ ЛИЦА И ЗАДЪРЖАНЕТО НА ТЕХНИТЕ ПОХИТИТЕЛИ

Отдолу бяха изброени петдесет имена.

Наблюдавах Денис, Сара и Амикус, за да видя реакцията им, щом открият себе си в списъка. Очаквах да са уплашени, но за моя радост, те изглеждаха по-скоро… горди!

Скъсах плаката и го смачках на топка с думите:

— Значи са представили изчезването ви като масово отвличане вместо като масово освобождаване. И несъмнено са обвинили за него коварните Кампиони.

Очаквах нещо да се случи и то не закъсня. На улицата пред нас забелязах униформен силует.

— Субсервио!

Заклинанието улучи войника в гърба и той застина неподвижно.

Денис и Амикус го сграбчиха под мишниците и го завлякоха в един тъмен безистен.

Огледах внимателно лицето му, но не го познах, което не ме учуди — все пак имаше много като него.

Показах му медальона, изработен от Делф.

— Виждал ли си някъде пръстен с този знак?

Той кимна тъповато.

— Къде?

— Командирът ни носи такъв. Майор Нелсън. Нарича го военна плячка.

— Случайно да се е похвалил с него на господин Ендемен или на някого от хората му?

Мъжът поклати глава.

— Не. Крие го от тях.

— Защо, за да не му го вземат ли?

Онзи изсумтя.

— Не само него, а живота му ще вземат.

Коментарът ме учуди. Той показваше по-дълбоко разбиране на Маладоните, отколкото очаквах от този приятел.