Еликсир в Ада [bg]

Малинин зяпна и физиономията му неволно се превърна в точно копие на лицето на Калашников отпреди десетина минути. Но Алексей вече не гледаше към него и продължаваше увлечено да размахва ръката, в която стискаше бележника.

— Та така, братле, през цялото време сме търсили не където трябва. Установих това буквално секунда след като химикът ми каза за формулата на кръвта на плъха. Онзи, който планира и реализира всички убийства в Ада, изобщо не се намира в Града.

Последва още една ефектна пауза. Алексей най-после се сети за Малинин, който направо се бе вдървил, и го дръпна към себе си.

— Той е на Земята.

Калашников не чу отговора. Разнесе се глух пукот като от удар на дърво, Малинин удари рязко главата си в повърхността на облицования с желязо волан и изгуби съзнание.

Алексей не започна да го свестява. Вдигна краката си върху таблото и остана да седи така още около четирийсетина минути, мислейки за нещо. Безполезният вече бележник лежеше върху гърба на Малинин. Калашников не стигна бързо до решението, което взе.

Най-сетне извади мобифона си, включи го и след това погледна в указателя му. Стигна почти веднага до познатото му име от четири букви, което се изписа на дисплея, и натисна зеления бутон.

От другата страна вдигнаха слушалката още след първия сигнал:

— Ало. Здравейте.

— Добър вечер. Търся Вонг.

— Няма го, господине.

— А кога ще се върне?

— Не зная, господине. Не е казал на никого, излезе. Мисля, че след около пет часа ще е тук. Да му предам ли нещо?

— Не, благодаря — отвърна любезно Калашников. — Ще го потърся по-късно.