Еликсир в Ада [bg]

— Прекрасно — отвърна убиецът. — Ще съм готов, когато трябва.

— И още нещо — добави Свръзката. — Имаме още една допълнителна кандидатура, която Поръчителят иска да ви възложи. Ако желаете, ще ви я платят извънредно, но нещо ми подсказва, че ще сте доволен да се справите с нея и безплатно.

Носът го засърбя от любопитство. Разбира се, че нямаше да вземе допълнително пари. Какво значение имаше дали са с един повече или с един по-малко. Един милион златни дублона му бяха предостатъчно или поне достатъчни за определен брой години в хавайския квартал. А когато валутата му свършеше, щеше да измисли нещо друго. За съжаление в този проклет Град нямаше нормални банки, за да държиш парите си в тях, иначе щеше да си направи влог „Вечен“ и да си живее с процентите неограничено време.

Не, банки имаше и те бяха много известни. Същите като онези, които съществуваха на Земята — „СБС-Агро“, „Менатеп“, „Енрон“, „Албания Сървис“. Но от техните услуги се възползваха само неопитни новаци, а останалите вече бяха научили горчивия урок, че ако дадеш спестяванията си в тях срещу огромни проценти, никога няма да си ги получиш обратно. И нямаше никакъв смисъл да се оплакваш.

— Разбрахме се — обобщи той. — Всичко ми е ясно. Много ви благодаря за обаждането.

— Аз ви благодаря за вашата работа. Имате ли други въпроси?

Убиецът малко се поколеба, но все пак попита това, което отдавна го вълнуваше:

— Само един. В какъв срок, след като изпълня поръчката, ще мога да получа парите си?

— О, веднага — отвърна гласът в слушалката след секунда колебание. — След като приключите с изпълнението на поръчката, ми се обадете веднага. И ще се разберем.

— Прекрасно — каза килърът. — Тогава до скоро.

— Дочуване.

Убиецът прекъсна връзката и погледна замислено към прозореца. Това, че Свръзката най-неочаквано се запъна, докато говореха за хонорара, не му хареса.