Еликсир в Ада [bg]

Тълпата се взриви от оглушителни аплодисменти.

— Всичко е ясно — въздъхна Сталин. — Тези малоумници още не са заловили никого. Искат най-подробно да ме разпитат за онази бележка. Но няма да стане.

— Скоро ще започнат масови обиски на жилища — отбеляза мъдро опитният Мюлер. — Но, от друга страна, в Града има милиарди такива домове. Тъй че си стой тук и бъди спокоен, разполагаш със страшно много време. А може би все пак ще размислиш и ще се предадеш?

Това предложение не се хареса особено на Сталин.

— Хенрих, а ти защо не отиде да се предадеш, а предпочете да се криеш в аржентинските джунгли? Нали зная как стават тези неща — обещаваш какво ли не, за да накараш човека да се предаде, а когато се появи, правиш с него каквото си искаш.

— Прав си, Коба — съгласи се покорно шефът на Гестапо. — Затова сега не бива не само да излизаш навън, а дори и да се показваш на прозореца, защото ще се намерят много желаещи да спечелят сто хиляди златни дублона. Кой игра образа ти в киното? Да знаеш, че в най-скоро време ще изловят всички актьори по доноси на съседите им.

— Много е странно, че в Града не искат да въведат в обращение нормални книжни банкноти — разсмя се с облекчение вождът на народите. — Шефът си втълпи, че „хората гинат за метала“ и че когато продават душата си, го правят само срещу злато, защото всъщност това е истинската дяволска валута. Само че те могат да си продадат душата за абсолютно всичко и биха взели и банкноти, и чекове, и пари в брой. Понякога ми хрумва идиотската мисъл, че шефът така и не е опознал човешкия род докрай.