Еликсир в Ада [bg]

— А, Серьога? Какво правиш тук?

— И таз добра. Чакам ви, вашброде. Както ми наредихте вчера.

Пред очите на Алексей отчетливо изплува сцената, в която излезе от Ведомството, и той си спомни краткия, но съдържателен разговор с човека с бялата престилка. Потръпна, погледна към отворения бележник, а химическите формули се взривиха в зениците му и образуваха черна паяжина.

— Серьога… — прошепна той и отново се отнесе нанякъде.

— Какво? — изплаши се Малинин.

— Закъсахме я… Дай ми още водка.

Втората чаша също се изля в гърлото на Калашников. Малинин се опита веднага да му налее трета чаша, но той отблъсна ръката му.

— Благодаря, оправих се. При шефа треснах и малко уиски. Главата ми бучи. Само да не заспя.

Той поседя около минута и за пореден път се вторачи напрегнато в страниците с формулите. Малинин отново зачака.

— Май че имаме огромен проблем, братле — възвърна си способността да говори Калашников. — Не ме карай да ти обяснявам какъв, защото дори не зная как да докладвам това на шефа. Трябва да се прибера вкъщи, да остана малко на спокойствие и да обмисля всичко. Все едно че ме удариха с парен чук по главата.

— Кажете ми де! — примоли се сълзливо Малинин. — Какво ви подшушна онзи дядка с бялата престилка? Какво има в оня шибан тефтер? Мама му стара, направо няма да заспя!

Лицето на Калашников придоби строго и в известна степен дори злобно изражение.

— Само да кажеш една думичка на някого за това, с теб е свършено — изрече с хищническо изражение той и стисна болезнено ръката на Малинин. — Още на първото заседание при шефа лично ще поискам да те изпепелят. А сетне чистачката най-спокойно ще смете праха ти и на другия ден вече никой няма да си спомня за теб. Надявам се, че разбираш какво ти казвам?

— Вашброде, ама аз… — задави се Малинин. — Мамка му, ако трябва, ще гриза земята…

— Общо взето — прекъсна клетвите му във вярност Калашников. — Онзи мъж с бялата престилка ми каза, че в бележника на Менделеев е записано следното: един от основните елементи, които се съдържат във веществото, е натурална кръв от плъх. И той е толкова сигурен в това, колкото е сигурен, че две и две прави четири. Зададох му въпроса няколко пъти, дори му се разкрещях, но той твърди, че е така. Моментално ми се зави свят, без малко не припаднах, краката ми се подкосиха и дори не зная как съм стигнал до колата.