Ръката на пророка [bg]

Мъжът, когото Касиди бе нарекъл Деджагър, се хвърли напред и десантният му нож мина толкова близо до Тренкавел, че той усети полъха на изместения въздух. Французинът блокира следващата му атака, рязко се завъртя и с обратен замах поряза дясната ръка на противника си. После светкавично отскочи, зае изходна позиция и продължи да обикаля около него.

— Бива си те — без да обръща внимание на стичащата се от раната му кръв, каза Деджагър и се ухили. — Доста си тренирал, а?

— Само през целия си живот.

Усмивката на Деджагър постепенно се стопи и след половин секунда той го нападна със серия вертикални замахвания, принуждавайки го да отстъпи. Явно изтълкувал погрешно целта на тази маневра, Деджагър продължи да го атакува все по-настойчиво и бързо. Тренкавел отстъпваше, оставяше го да се приближи още и при всяка крачка замахваше напред с ножа. Едно от замахванията наляво на Деджагър обаче се оказа прекалено дълбоко и това даде възможност на Раймон да контраатакува: той заби ножа си толкова дълбоко в рамото на наемника, че острието одраска костта. Деджагър изрева, завъртя се, за да защити раненото си рамо, и отскочи назад.

С периферното си зрение французинът забеляза, че Касиди пълзи към револвера си. Деджагър се възползва от разсейването му, налетя му ниско и успя да го рани в ребрата.

Раздраната плът пареше така, сякаш го измъчваха с горелка. Тренкавел заотстъпва и противникът му го последва, като яростно мушкаше и замахваше с ножа си. Отбивайки атаките, Раймон се приближаваше към ранения милиардер, който продължаваше да пълзи към оръжието си.

А после Деджагър, кой знае защо, прекрати нападението.

В този сякаш замръзнал във времето момент Тренкавел разбра причината: наемникът беше видял пистолета на Каосен. След секунда противникът му вече държеше 12,7 милиметровия „Дезърт Ийгъл“ и го насочваше срещу него.

— Повече няма да ни създаваш проблеми, гарантирам ти — процеди през зъби едрият наемник. — Обаче трябва да призная, че си истински боец, затова няма да бавя разходката ти до ада.

Деджагър изпъна ръката си и Раймон зачака… Не… Не, почти приветства изстрелването на едрокалибрения куршум. Гърмежът го накара да потрепери… Но… Не усещаше болка… И продължаваше да стои на мястото си!

И тогава зърна нещо странно в главата на наемника. Брадичката му беше вирната нагоре, сякаш напрягаше слух да чуе далечен звук. Озадаченото му лице подсилваше това впечатление.

Спрялото време отново полетя и мъжът се строполи. По лицето му рукна кръв и потече по белия мраморен под.