Ръката на пророка [bg]

Касиди гордо изправи глава.

— Всъщност самият папа Инокентий ме натовари да му занеса тази дяволска книга. Вдругиден трябва лично да я предам на Светия отец.

Значи новият папа вече беше насъскал копоите си.

— Страдате от мания за величие, Касиди. За какъв папа говорите?!

— Ти пък какво знаеш, мамка ти? С негово светейшество сме отраснали заедно в ирландския квартал в Ню Йорк!

— Дяволът трябва да е изключителен майстор, за да сътвори две такива отрепки като вас.

— Запази остроумието си за ада, копеле гадно!

Тренкавел преброи крачките и се приготви.

— Папата и неговият палач. — Той поклати глава. — Почти нищо не се е променило от времето на кръстоносните походи, а?

— Стига приказки, Янус, или който и да си в действителност. — Пръстът на Касиди се напрегна на спусъка.

Раймон направи светкавично кълбо напред, застана на едно коляно и хвърли ножа си с убийствена точност.

Острието проби от край до край лакътя на милиардера и той изпусна револвера, олюля се назад и зяпна стърчащата от плътта му кама и бързо поаленяващия ръкав на кремавата си жилетка. Тренкавел се втурна към сивокосия мъж и завърши последната си крачка с ритник в слабините му. Въздухът рязко напусна дробовете на американеца и той се строполи на пода, като се гърчеше от болка.

Раймон се хвърли отгоре му, заби коляното си в гърдите му и изтръгна ножа от ръката му. Касиди изкрещя и в същия момент французинът опря острието в небцето му. За негово огромно удоволствие очите на милиардера изхвръкнаха от орбитите, докато той се давеше от стичащата се в гърлото му кръв.

— Значи папата чака да му занесеш книгата вдругиден, така ли? — попита Тренкавел.

Касиди кимна, доколкото му позволяваше врязалото се в небцето му острие.

— Къде? — Раймон измъкна ножа от устата му и го притисна под окото му.

Милиардерът трябваше да изплюе кръвта, за да може да отговори.

— В Париж. В… „Нотр Дам“. По време на екологичната конференция.

— Къде е Катлийн Филипс?

— Тя… тя избяга. Може да е някъде навън. Нямам представа!

— Au revoir, мосю Касиди. — Тренкавел вдигна ножа и се наслади на ужасения поглед на мъжа. И точно в този момент усети нечие присъствие или по-скоро празно пространство, очакващо нечие присъствие. С едно-единствено плавно движение се претърколи от тялото на Касиди, грабна оръжието си, скри се зад една маса и пъхна ножа в канията на глезена си.

Въпреки че вратата на библиотеката беше отворена, не виждаше никого. Нямаше значение. Знаеше, че са там и че скоро ще се появят.

Изтече поне половин минута, преди да чуе гърлен глас със специфичен акцент.