Ръката на пророка [bg]

Когато чудовищната машина вече заплашваше да се извиси над тях, от стената на замъка отекна автоматен откос.

Пластмасовият покрив на хъмвито се раздроби на парчета и предното стъкло се пръсна. Колата рязко зави наляво и веднага след това надясно към ръба на скалите. Въпреки оглушителния рев на мотора в момента преди задните светлини да потънат в триста метровата пропаст Катлийн чу вика на Касиди — пронизителен, смразяващ кръвта крясък. Нечовешкият вой сякаш увисна в мрака за миг, после постепенно заглъхна и накрая се сля с вятъра.

Джейми се надигна и погледна към замъка.

— Нали знаеш кой ни спаси?

— Нашият ангел пазител. Добре, че настоя да му оставим автомата.

— Така си е.

Катлийн се усмихна и поклати глава. Нейният храбър рицар наистина харесваше онзи побъркан. Тя не разбираше защо, но това беше една от многото причини, поради които го обичаше толкова много.

Изправи се и настъпи нещо твърдо. Погледна надолу и видя револвера на Джейми и до него този на Касиди. Вдигна ги и ги пъхна в пояса си. Камерън продължаваше да се взира в замъка и Катлийн се наведе и го целуна по бузата.

— Хайде, мой сантиментални глупако, да тръгваме към хидроплана.

Джейми понесе пътуването през пресечената местност тежко. Пъшкаше при всяка неравност, при всяко разтърсване. Когато най-после стигнаха до скалите високо над пристаналия хидроплан, Катлийн му помогна да слезе, след това завъртя ръчките и машината с рев и хрущене на чакъл изхвърча във въздуха, запремята се надолу и потъна в Лох Айнърт.