Ръката на пророка [bg]

„О, я стига! Престани, за бога!“

Стисна зъби. Призля му от тези патетични мечти, които забулваха истината за безрадостното му съществувание!

Баща му имаше право: приятелството беше просто мехлем от мечти, с който слабите мажат нанесените си от самите тях рани.

Обзе го задушаващо усещане за унижение, което светкавично се превърна в леден гняв. Гняв към баща му. Гняв към Камерън. Дори към Елен, задето го бе изоставила в тази студена тундра, каквато представляваше животът.

Внезапно сякаш и последната клетка в тялото му избухна, потта по лицето му се смеси със сълзи и той прехапа устна, докато не усети в устата си вкус на кръв. Миналото му го разкъсваше, бъдеше му беше отказано. Не можеше да преглътне, едва си поемаше дъх. Вече не се чувстваше човек и знаеше, че ще се пръсне, ако не убие някого… Ако не убие някого веднага!

Скочи върху каменния парапет, изкатери се по стръмния наклон, хвърли се през витражния прозорец отдясно на вратата и се претърколи в голямата зала сред дъжд от стъкла.

Посрещна го тракане на автомат и в дъбовата врата зад него се заби дъжд от куршуми. После откосите начертаха линия от дупки на стената в търсене на по-податлива мишена. Тренкавел инстинктивно усети източника на стрелбата още преди очите му да го видят, метна се наляво и в движение насочи пистолета си напред, докато грамадният наемник завърташе дулото на оръжието си след него.

Руснакът закъсня. Куршумите с кух връх го улучиха в гърдите и корема и го запратиха в задно салто през един стол.

Раймон продължи напред и подмина трупа, без изобщо да обърне внимание на ужасните поражения, нанесени от 12,7 милиметровите куршуми.

В следващия миг някой откри огън от отсрещния край на залата и го принуди да залегне зад дървена масичка за сервиране със сребърна рамка. Той протегна пистолета си отгоре и изстреля останалите пет патрона към вратата, зад която се криеше противникът му.

Мощните куршуми пробиха тежкия дъб като че ли е картон. Чу се крясък и мъжът се свлече на пода.

Тренкавел присви очи и се вторачи в светлата пролука на притворената врата, зареди нов пълнител, вкара патрон в патронника и се затича натам, като се движеше на зигзаг. Хвърли се на мраморния под, плъзна се като бейзболист, мятащ се към хоума, изрита вратата и я отвори докрай.

Появата му в голямата библиотека беше посрещната с град от куршуми, идващи от дъното на помещението. Французинът моментално видя онова, на което го бяха научили през дългите години подготовка: над една прекатурена маса надничаха две лица, осветени от жълтите пламъци в камината.

Докато куршумите вдигаха осколки от пода около него, той се претърколи, прикри се зад трупа до вратата и изпразни половината пълнител по посока на изстрелите. Улучи единия си противник в лицето и онзи отхвърча назад, като изпусна автомата си. Вторият куршум на Раймон попадна в рамото на другия мъж и го завъртя така, че следващият пръсна темето му.