Вековен дъжд [bg]

— Радвам се, че си се сетил — каза Флойд. — Това поне изясни някои въпросителни.

— Била е шпионин.

— Съгласен.

— И не е действала сама, не и ако някой продължава да изпраща онези кодирани съобщения. Почти сигурно е, че е имала съучастници в района.

— Всъщност — заяви Флойд — един от тях ще ме посети в кантората утре сутринта.

Очите на Кюстин се разшириха:

— Сестрата?

— Появи се. Точно както каза Бланшар.

— Много, много внимавай как ще си изиграеш картите — предупреди го Кюстин.

— Всичко ще бъде наред. Сега искам да чуя твоята част от историята. Какво, по дяволите, се случи днес?

Кюстин се намести по-удобно върху дюшека:

— Започнах от втория етаж, от наемателя, когото вчера така и не успя да разпиташ. Не го открих, така че продължих към апартамента на мадмоазел Уайт и пак се помъчих да уловя някое от предаванията по радиото.

— Успя ли?

— Да… и този път разполагах с книга за разчитане на морзов код. За съжаление, когато транскрибирах съобщението, се оказа, че е безсмислено — просто случайна поредица от букви. Продължавах да се взирам в тях, докато най-после нещо в тях ми се стори странно познато. Точно тогава си спомних за енигмата в Ке. И най-после ме озари прозрение: нямаше никакъв смисъл да опитвам да разгадая буквите. Дори и да успеехме да намерим отнякъде същата машина като на Сюзан Уайт, пак нямаше да имаме каквато и да е представа как е била настроена, за да се декодира съобщението.

Флойд се почеса по главата:

— Колко време би ни отнело, за да разгледаме всички възможни комбинации?

Кюстин поклати глава с безнадеждно изражение.

— Години, Флойд. Шифърът е замислен така, че да не бъде разбит лесно. Това е идеята.

— Значи в крайна сметка си хвърлихме времето на вятъра?

— Напротив. Това говори доста за Сюзан Уайт, въпреки че на практика не знаем какво се съдържа в съобщенията. Освен това научихме каква е била причината да строшат машината. Който и да го е извършил, е знаел съвсем точно колко важна е била тя.

— Значи е била убита от вражески агент — заключи Флойд.

— Мисля, че можем да приемем тази теория за правдоподобна — отвърна Кюстин. — Вероятно са се погрижили да повредят инсталацията на ротора. Нищо в кутията, която е оставила на съхранение у Бланшар, изглежда не е свързано с начина за декодиране. Сигурно е пазела инструкциите на друго място. Възможно е дори да ги е помнела наизуст.

— Като заговорихме за Бланшар… — подсказа му Флойд.

— Щом се убедих колко безполезни са по-нататъшните ми усилия, върнах радиоапарата на мястото му, точно както го намерихме предния ден. Дори прекъснах жиците. Прибрах си нещата и слязох до апартамента на Бланшар с намерение да повдигна деликатния въпрос, който обсъждахме вчера.

— Направи ли го?

— Така и не ми се удаде възможност — отговори Кюстин. — Когато почуках на вратата, открих, че е отключена. Бутнах я и го повиках. Никой не отговори, но чух… звуци…