Вековен дъжд [bg]

— Плашиш ме — обади се Грета, като потрепери от отвращение под ръката на Флойд. — Да не би това да е едно от децата, за които твърдите, че постоянно изниквали в случая?

— Каквото и да са, определено не са деца — повтори Кюстин. — По-скоро само приличат на деца, докато не се вгледаш по-внимателно. Това е всичко.

— Но това е невъзможно — настоя Грета.

— И двамата сме ги виждали — отвърна Флойд. — Както и някои от наемателите в сградата на Бланшар.

— Но… деца?

— По някакъв начин се вписват във всичко това — каза той. — И едно от тях вероятно е убило Сюзан Уайт.

— Какво стана после? — попита Грета. Любопитството очевидно постепенно започваше да взема връх над осъзнаването на случилото се.

— Детето ме погледна — каза Кюстин. Той бръкна в торбата с провизии до дюшека и извади отвътре бутилка уиски. Отпи малко и продължи: — Погледна ме и издаде звук, който никога няма да забравя. Отвори уста — тогава видях езика и зъбите му — и… пропя. — Произнесе думата с отвращение и побърза да я отмие от устата си с още една глътка уиски.

— Как така „пропя“? — попита неразбиращо Флойд.

— Или нададе вой, или изписка… Наистина не мога да ти го опиша по-точно. Не беше като никой звук, който би издало обикновено дете, а нещо като демонична тиролска песен. Не питай как, но разбрах какво правеше: викаше другите като него. Призоваваше ги. — Кюстин зави капачката на бутилката и я върна обратно в хартиения плик. — Тогава си плюх на петите.

— Даваше ли си сметка колко зле ще бъде разтълкувано това?

— Нищо не можеше да ме накара да остана по-дълго в онази стая. Огледах се за някакво оръжие, но нещото-дете вече държеше в ръка единствения предмет, който можеше да нанесе по-сериозни поражения. Просто исках да се измъкна оттам и да се скрия по възможно най-бързия начин.

— Тогава повика такси?

— Да — отговори Кюстин. — Отидох право на улица „Драгон“, където ти оставих бележка. После дойдох тук.

— Хората от Големия дом смятат, че ти си убил Бланшар — произнесе Флойд.

— Нормално. В това им се иска да вярват. Говориха ли с теб?

— Побъбрихме си с инспектор Белиар за това-онова веднага след като ти беше напуснал местопрестъплението.

— Белиар е отрова. Пази се, Флойд. Стой надалеч от този случай. Стой надалеч от мен.

— Малко е късно за това.

— Никога не е късно да проявиш здрав разум.

— Е, може би този път е. Разговарях с нашия стар познат Майол. Беше скептично настроен, но мисля, че дълбоко в себе си е убеден в невинността ти.

Кюстин поклати примирено глава:

— Един добър човек не може да помогне на всички.

— Заявих му, че ще изчистя името ти. Той отговори, че е готов да прегледа всяко доказателство, което му предоставя.