Вековен дъжд [bg]

— За какъв деликатен въпрос става дума по-точно?

— Обаждам се във връзка с вещите на сестра си. Доколкото разбирам бедният мистър Бланшар ви ги е предал, преди…

— Да, у мен са — кимна Флойд. — Но е просто една кутия, съдържаща някои документи. Разбира се, можете да си ги получите, когато пожелаете. Адресът ми е на визитката.

— Улица „Драгон“, да.

— Да ви упътя ли по-подробно?

— Не, сигурна съм, че и сама ще ви открия. Мога да дойда до час. Нещо против? Но можем и да се видим по-късно днес, ако имате някакви други планове?

Флойд се канеше да се съгласи да се срещнат след час, но нещо го накара да размисли. Възнамеряваше да й даде кутията, нямаше как да го избегне, но освен това искаше да разбере какво ще направи с нея, след като напусне кантората му. Без помощта на Кюстин щеше да му бъде доста по-трудно да й прикачи опашка. Грета също едва ли би се справила сама, дори да успееше да я довлече от Монпарнас за толкова кратко време.

Докато се колебаеше, в ума му постепенно започваше да се оформя план. Проблемът беше, че не бе от плановете, които обикновено можеше да изпълни за по-малко от час или два.

— Вижте — произнесе бързо, преди жената да е станала подозрителна, — днес ще бъде малко проблематично. Налага се да изляза по работа, свързана с друг случай.

— Зает човек сте, мистър Флойд.

Нямаше как да разбере дали му се подиграваше, или просто беше впечатлена.

— Не е кой знае колко вълнуващо. Но ще ми улесните живота, ако си уговорим среща за утре рано сутринта.

— Звучи ми напълно приемливо.

— Девет часа тогава?

— Ще се видим в девет, мистър Флойд. — След което тя затвори.

Флойд също остави слушалката и се вторачи в изцапаното с мастило парче хартия, върху което не беше записал абсолютно нищо. Започна да прелиства телефонния указател, докато не откри номера на Морис Дидо, асансьорния техник.

— Да не се е развалил пак, мосю Флойд?

— Не точно — отговори Флойд, — но се надявах да уредиш нещо за мен.

— Не съм сигурен, че ви разбирам.

— Можеш ли да дойдеш утре в осем и половина сутринта?

— Осем и половина в събота?

— Ще ти обясня всичко — продължи Флойд. — И ще получиш добро възнаграждение.

Час по-късно откри Грета в кухнята в Монпарнас. Разглеждаше филмово списание, докато довършваше цигарата си. На корицата се виждаше рекламна снимка на типичния мрачен полисие11. Тя вдигна поглед и Флойд чак тогава забеляза, че очите й изглеждаха уморени, а гримът й бе започнал да се размазва.

— Не те очаквах толкова скоро.

Флойд затвори вратата след себе си.

— Имаме развитие. Сериозно развитие.

— Сядай. — Тя затвори списанието и го хвърли през масата.

— Става дума за Кюстин — обясни Флойд.

— Какво за него?

— Укрива се.